Уволних се от казармата есента на 1972 и станах студент във ВИСИ, където бях приет преди службата. От казармата/макар и спортната школа Чавдар/ излязох с прическа-0 номер. Като почитател на Бийтълс, не се постригвах една година. Колко ли ми е пораснала косата?

Есента на 1973 г с моя пръв приятел, който току що се беше уволнил /0 номер/ предприехме пътуване на автостоп София-В.Търново. Понеже вече имаше милиционерски кодекс за дължината на косата, аз я бях вързал с ластик и си бях вдигнал яката на якето. В ранния следобед я бяхме докарали малко преди Ботевград. В един момент черна волга спря на нашите знаци и аз се зарадвах, че ще се возим в луксозна кола. Да,ама-не! От колата излезе милиционер и ме прибра в колата, в която се оказа началникът на милицията в Ботевград. Едва успяхме да си кажем с моя приятел да се чакаме на изхода на града.

Влязохме през служебния вход на милицията, където видях една пейка с дългокоси и брадати и един старшина с престилка и ножица в ръка, който ги привеждаше в приличен вид. Всички услужливо се преместиха, за да седна на първо място. В един момент от прозореца на караулката се показа някой и извика старшината. В момента когато излязохме от полезрение,най косматият /имаше един филм с главен герой Чунчо-сущи/ викна „ОЧ“ и всички хукнаха към оградата – беше с бетонни колци и телена мрежа, тук таме наклонена, а след нея беше реката. Аз единствен останах на пейката, но след секунда колебание ги изпреварих на оградата /все пак идвах от спортна школа/.

До края на града и до тъмно форсирах реката. Моят приятел ме чакаше на изхода, седнал на един километричен камък. Повече никой не ни взе и пренощувахме в една изоставена работилница за тротоарни плочи, завити с чували. На другия ден се наложи да вземем автобус със спестените от автостопа пари. На автогарата във Велико Търново един милиционер ми взе паспорта и любезно ме осведоми, че ще мога да си го взема от управлението, нооо-подстриган.Така и стана!

Коментари [0] image публикувай коментар