Напоследък през мен минаха спомени, свързани с насилственото стригане едно време. Арх.Олег Каразпрянов описа преживявания от средата на 50-те години, когато е бил ученик в пловдивското училище „Йоаким Груев“
https://3nai.blog.bg/regionalni/2024/05/04/.1908548
Арх.Валентин Маринов пък си спомни за 1972 г., когато за прличния вид на младежите се грижеше Народната милиция.
https://3nai.blog.bg/regionalni/2024/04/16/kak-ni-strijeha-edno-vreme-spomeni-na-arh-marinov.1906249
Появиха се съмнения, че това е истина. Може би по-млади българи, които някой е убедил, че тогава – при другаря Живков и българо-съветската дружба, всичко е било прекрасно, не искат да повярват, че момчетата е трябвало да ходят остригани нула номер. Насила. Та се налага да взема думата.
Стриган съм насила многократно. Говоря за периода 1957 – 1967.
Опитвал съм се да разбера откъде идва неистовото желание на системата да ни „подравни“? Дали не е част от нейната философия?
Началното училище преживях остриган „нула номер“. Някои пишат, че по същото време в други училища позволявали по-дълги косички. Възможно е. Ако не се лъжа по същото време в т.н. „Образцова“ – горе на тепето, ходеха с малко коса. Там учеха децата от Центъра, възожно е под натиска на влиятелни родители да им е било посволено. Но там пък ги задължаваха да ходят с червени фуражки.
Арх.Каразпрянов пише, че премахването на „нула номер“ е станало, тъй като в СССР – нашия пример, ходели нестригани.
Впрочем, нямам представа какви са били порядките в училищата преди 1944 година? Дали стригането не е било въведено, а после отменено по съветски образец? Официалното обяснение беше, че така е по-хигиенично. И наистина – тогава не знаехме какво е въшка, гадинките се появиха по-.късно. В основата обаче беше философията на системата – а тя беше „Никой да не се цепи от строя“.
При всичките усилия да изглеждаме еднакви – в гимназията ни обличаха с униформи, известно време забранени бяха и брадите и т.н., имаше пробиви в системата.
Спомням си, че ходехме в една бръснарничка някъде из Трихълмието, където стрижеха не „нула номер“, можеш да си поръчаш „номер 25“. Старият бръснар слагаше на машинката някаква по-дебела наставка, останала му отпреди Девети септември, която позволяваше да ти остане поне 1 милиметър по-дълга косичка.
Тази милиметър ни правеше щастливи – бяхме победили системата. Бяхме разлаични.
До днес ме дразнят старите български филми за деца. Те са хубави, но децата там ходят с коса над ушите. И приличат на западнячета. Ако днес някой съди за живота тогава по филмите, да знае, че това е гнусна лъжа. На малките артистчета има даваха бележки от Киноцентъра и те месеци наред си ходеха така. Говореше се, че по-късно някои си носели фалшиви бележки.
Режисьораите изглежда са виждали, че остриганите герои приличат на излезли от фашистки концлагер и решаваха да ни излъжат.
Вече в гимназията, учих в Руската, нямаше нула номер, но прическата трябваше да бъде „прилична“. Интересно защо за „неприлично“ се смяташе да си подстриган „на черта“? Трябваше да си като севернокореец. Впрочем, сравнението с узаконените от фамилията Ким прически – като подострен молив, потвърждават подозренията за наличието на философия на системата.
Момичетата също бяха под наблюдение. Всяко нещо, което беше модно, беше забранено. Известно време за враг на социализма бяха обявени т.н. конски опашки. Били западно влияние. В борбата се включиха журналисти, карикатуристи…
В един момент модно стана носенето на една дълга плитка. Директорът, другарят Христев, обикаляше стаите и нареждаше дългите плитки да се разплетат. Сега на конска опашка беше разрешено.
Втората вълна на стригане започна към 1965 година, когато искахме да приличаме на Бийтълс. Станах обект на специално внимание и всеки милиметър коса над ушите ме изпращаше в бръснарницата.
Лятото на 66-а си пуснах малко по-дълга косичка, но още първия учебен ден ме изправиха пред новия директор другаря Калчев – бях представен като „нашия бътлес“.
Разпореждането дойде веднага: „нула номер!“
Така гологлав тръгнах в 11 клас.
Вече като студент бях стриган два или три пъти – и в Пловдив, и в София. Веднъж даже бях заловен от патрул на студентска бригада в село Ваксево – Къстендилско. Но за разлика от арх.Маринов никога не са ме водили да ме стрижат в Районното. Милицонерите, които обикаляха улиците и дебнеха „бътлесите“, учтиво вземаха паспортите и казваха откъде можем да ги получим – но трябва да се явим остригани.
В казармата вече беше ясно. Станах в ранни зори и се остригах нула номер.
И там от време навреме се провеждаха наказателни акзции – строяваше се цялата рота, старшината вадеше ротната машинка и се започваше подред…
Появиха се обаче перуките, но това е друга история…
Та ако някой днес иска да ни убеди, че тогава е нямало насилствено стригане и децата са изглеждали до едно като по филмите, да ме извинява. Или не е живял тогава, или просто не му е правело впечатление. И да уточним годините.
Впрочем, аз не съм виждал как слагат печати на момичетата с къси поли, нито как порят панталони по западни кройки… Но това не значи, че не е нямало такива неща.
Впрочем, интересна е и борбата с брадите… Но и това е по-друга тема.