В поредното предаване от рубриката „Запомнете Пловдив 2024“ по Пловдивската телевизия си спомнихме за манифестациите. А по-младите зрители може би и не знаеха, че техните родители и деди 3-4 пъти в годината трябваше да минат по главната улица, да махат на някакви хора на някаква трибуна и да скандират някакви странни думи като „КПСС-БКП“.
Предаването се излъчи в същото време, когато по пловдивските улици шестваха хиляди фенове на „Ботев“ – щастливи, че техният отбор е спечелил Купата на България.
Ама не е същото. Едно е да тръгнеш по улиците по собствено желание, друго е да те проверяват по списък.
Мимо Хаджипетров ни припомни точно този момент – проверката. Да се види кой подкрепя народната власт и кой -не. Според нашият зрител в някои предприятия партийният секретар е проверявал и в края на манифестацията. Защото някои „блокове“ от манифестиращи се разпадаха веднага след трибуната – мъжете бягаха, за да седнат по най-бързия начин някъде на бира.
Впрочем бирата след манифестацията беше най-доброто нещо. А някъде уреждаха организирани почерпки на целия колектив.
От предаването научихме някои неизвестни или малко известни факти около тези прояви на „масов ентусиазъм“. Така например, не беше ясно кога се е състояла първата манаифестация в Пловдив. Става дума за манифестация от „съветски тип“ – да приемем този термин.
Шествия на работници на Първи май, примерно, е имало в Пловдив още в началото на миналия век, но те са били по-скоро опозиционни. Имало е шествия даже на борци с алкохолизма. Докато манифестациите служат за подкрепа на вече установената власт.
Та най-възрастният зрител на ПОТВ дядо Владо даде отговор на въпроса: първата манифестация след 9 септември 1944 година е била на 1 май 1945 г. Войната още не е свършила, властта още не е овладяна напълно от БКП, но хиляди пловдивчани излизат на улиците в подкрепа на промяната.
На първите манифестации участват и циганите от Задругата на хамалите. Те минават със своите каруци, на една от тях е бил качен цигански оркестър, който вероятно свири „Дружна песен“…
Иначе Първи май е обявен за официален празник още 1939 г. Вероятно по този начин е направен опит да се намали елементът на опозиционност на работническите демонстрации.
В крайна сметка манифестациите станаха официални и задължителни още три пъти – на 24 май – за учащи и културни институции, на 9 септември и на 7 ноември.
Най-абсурдна беше манифестацията на 7 ноември – деня на Великата октомврийска социалистическа революция, който отбелязвахме като че ли вече сме станали 16-а република.
Всяка манифестации се провеждаше по сценарий. Имаше „чело“ – блок знаменосци, голям транспарант, портрети на членовете на Политбюро на ЦК на КПСС и на Политбюро на ЦК на БКП.
Открояваха се „ударниците“, отличниците и т.н.
Трудовите колективи оформяха свои блокове, носеха свои „нагледни материали“ , подготвяха „групи за ентусиазъм“ – хора, които даваха тон за песен или за скандирания.
Някои предприятия демонстрираха свои производства, качени на специално украсени камиони.
Млади спортистки по прозрачни туники караха даже партийните секретари да се заглеждат.
Петър Мечев разказа как като шофьор е участвал с камиона си на манифестации и след това е трябвало да пренася портретите и транспарантите.
На финала се извиваха „спонтанни“ хора, пускаха се гълъбчета.
Даже най-красивата манифестация – тази на 24 май, се идеологизираше. Зрители си спомниха как български ученици са манифестирали облечени в съветски гимнастьорки и със съветски кепета.-пилотки.
Колкото и да се стараеха сценаристите и специалистите, манифестациите като форма започнаха да се изчерпват. Някъде през 80-те години в Пловдив бе направен опит за нов вид празник – около Стадиона, без манифестация. Като нещо ново, проявата трябваше да се предава по БНТ. Тогава от Окръжния комитет на БКП се уплашиха да не се изложат и поканиха последните дни за режисьор Хачо Бояджиев -всепризнат майстор на масови прояви. Говореше се, че за няколко дни работа му дали 4500 лв, което си беше един нов Москвич.
В историята ще остане първомайската манифестация от 1986 година, когато валя радиоактивен дъжд. Няколко дни преди това беше избухнал реакторът в Чернобил, но властта пазеше дни наред аварията в тайна.
Архитект Валентин Маринов ни изпрати вълнуващ спомен от онзи Първи май.
https://3nai.blog.bg/…/chernobilski-spomeni-ot-arh-v…
В предаването показахме уникални кинокадри от две манифестации от около 60-та година. Най-отпред е портретът на Никита Сергеевич Хрушчов, обявен за „най- големия приятел на българския народ“.
От кадрите си видя, че по това време колоните минаваха от юг на север, след това посоката бе обърната, трибуната бе преместена пред градината.
Кой ще бъде на трибуната се определяше от строг протокол. В центъра бе първият секретар на ОК на БКП, до него – останалите окръжни и градски секретари. Началникът на гарнизона. Генералният консул на СССР. Майката-героиня баба Мара Стоилова. Герои на труда…
Хората ги гледаха с любов, махаха им и изглеждаше, че тази власт е вечна…
Предаването може да се гледа на
https://www.youtube.com/watch?v=jXLbVsrPSz4
Този текст и предаването са част от проекта „Запомнете Пловдив“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциацията на европейските журналисти – България.
