В 12.00 застанах прав при звука на сирените. В двете минути тишина едни кадри се изнизаха в съзнанието ми:

Преди повече от 60 години, като пионерче, участвах в събирането на пари за възстановяване на кораба „Радецки“. Всеки от класа носеше предмети – моливи, гуми и пр./разбира се нови/и те се поставяха на една маса в ъгъла, като магазин на самообслужване. Който вземеше нещо,пускаше стотинки в предвидената за целта касичка. На пълно доверие и доброволно. На края на седмицата касичката се отваряше и събраните пари се предаваха на дружинната ръководителка да ги изпрати за „Радецки“.

Още бях с пионерска връзка, когато „Радецки“ отново пристана в Козлодуй. Бяхме удостоени да присъстваме на откриването. Качиха ни в един автобус и направихме своя преход до „Радецки“./Винаги съм се чудил,защо всенародният поход до Околчица тръгва от Враца, а не от Козлодуй, но нейсе!/.
Беше по това време на годината-студена и дъждовна пролет. Когато пристигнахме, отличниците бяхме наградени да стоим пред трибуната, със знамена. На трибуната се появи самият Тодор Живков. Тогава за пръв път видях на живо прословутия жест с гребенчето и прическата. Беше студено и започна да ръми, а ние бяхме само по бели ризи и червени връзки. Духаше и вятър и през двата часа на пост се зачудих защо сме подложени на това изпитание, след като на трибуната бяха с костюми и чадъри. Но геройски издържах и не се разболях, което отдадох на благородната кауза.

Пиша тези редове на 2-ри юни в 17.04 и чета, че Урсула фон дер Лайен щяла да гостува в Пловдив на гости на партийно мероприятие , което щяло да бъде от 18.00 на Античния театър, даже и да вали!Дали? Но колелото на историята се върти като Виенско!!!