Преди две седмици възложих на внука да намери къде да се настаним на морето – четири души за две нощи. Той работи с букинг.
Поставих следните условия:
1. Да е близо до Резово, защото исках да видя границата – едно време исках, ама не можех, беше гранична зона. Та ми остана мечта.
2. Да е евтино
3. Да е близо до плажа
4. Да има безплатен паркинг
5. На плажа да има свободна зона . От всичко най-мразя да плащам на едни тарикати за шезлонги, чадъри, масички и шалтета.
6. Да има наблизо капанче с цаца и бира.
Задачата беше изпълнена. За две нощи – тоест, 8 нощувки в две бунгала – малко над 200 лв.
По пътя две неща ми направиха впечатление – на магистралата две трети от билбордовете ни внушаваха да играем хазарт. Като че ли в България друг бизнес няма.
След Бургас половината билбордове рекламират узо Паралия. Български напитки няма.
Назмерихме каквото бяхме резервирали, оказа се, че става дума за бараките на нечие социалистическо предприятие малко преди Мичурин. Аз на Царево му викам Мичурин, не мога да свикна с новото име.
Кеф – върнах се в 1981 година, когато бяхме на бараки някъде наблизо. Отвън разликата не беше голяма, но повечето бунгала бяха ремонтирани – имаха хладилниц.и, някои имаха собствен санитарен възел, климатици…Имаше и обзаведена кухня с печка, барбекю, прибори и т.н. Е, нямаше ги полякините, които обикаляха тогава и продаваха Нивеа и Бич може.
Препоръчвам този тип почивка на семейства с деца. Мястото е оградено, има люлки, докато родителите си хапват и пият на масите пред бунгалата, децата са пред очите им.
За компании има и дълги маси под навес.
Видяхме стотици останали от едно време постройки. И си помислих, че благодарение на тях са запазени стотици декари незастроени горички и полянки. Дай боже, скоро да не им намерят цаката.
За разлика от едно време магазини има навсякъде, в Мичурин има Лидл и ТМаркет. Плюс много заведения. Плюс готови ястия и пържена риба за вкъщи.
Паркингът беше на 5 метра, безплатен, разбира се, докато в града видях платен – 3 лева на час.Колкото спането на двама души.
На плажа имаше шезлонги и „барбарони“ по 10 лева, ама ние си носехме чадъри. И икономисахме по поне 100 лева на ден.
Обиколихме района, после Резово, разбира се, Арапя, Приморско и още един плаж, който не разбрах как се казва.
Та видях границата най-после. Един приятел наскоро ми разказа как бил в Резово миналата или по-миналата година и как турското знаме било ново и голямо, а българското – малко и избеляло.
Седнахме на пейката срещу турското знаме и аз разказах на внук ми това, което бях чул. А той ми се усмихна и каза:
Абе, дядо, я вдигни глава нагоре.
Вдигнах – и какво да видя. Над мен се вее българско знаме – също ново и голямо. А като ме обзе една патриотична гордост…
Та изкарахме деня в сянката на българското знаме. И задавайки си въпроса защо турският плаж отсреща стои празен? Все си мисля, че един ден този плаж ще стане свободен – и за турци, и за българи…И ще има калабалък и балък екмек…
Сега за цените в ресторантите от масов тип. Тук таме има по-луксозни заведения с 20 процента отгоре. Може би си струва да се ходи там вечер…
Та в капанчетата цените са:
рибена чорба, има я почти навсякъде – 7.50 -10 лв.
Шкембе чорба – 8-10 лв. На едно място, мисля на Арапя, чорбата беше съввсем прилична – и като качество, и като количество.
Цаца – 7.50 – 9.00. Преди десетина години беше около 3 лева.
Внимавайте със сафрида – 14.50 – 17.00 лева.
Порция кебапчета, от големите, обедно меню – 9.90.
Имаше още ватус, но забравих цената.
Голяма бира, наливна – около 6 лева.
Айрян – чаша, три лева. Съдържа мляко за 50 стотинки, останалото е вода и разбъркване.
Вчера във ФБ някой беше пуснал далеч по-ниски цени от някакво заведение в Приморско, усъмних се дали снимката не е от миналата година.
Онзи ден Бойко Борисов най-после се сети, че милиони евро българите оставят в Гърция. Аз от години разсъждавам по този проблем. Това, което видях сега в България, е съвсем прилично. Защо трябва да си оставяме парите на гърците? Вместо да ги даваме на младите си лекари?
От години имам отговори, и тази година те се затвърдиха.
Обслужването ни става по-добро, но…
В Гърция веднага ти носят кана студена вода. И панер мек хляб. Уж без пари.
А тук – искам две филилйки – нямало. Имало само пърленки – по 4.50. Евтин тарикатлък. Че трите лева, с които буквално ни ограбват, те ги вземат от един айрян.
Да не говорим за някакъв десерт подарък…
Да не говорим за някакво лично отношение…
Та не е лошо нашето черноморие, но май скоро няма да съберем пари за младите лекари.
.