В 115-то издание на рубриката на ПОТВ „Трите Най“ водещата Йоана Криста Соколова продължи да ви припомня култовите кръчми от миналото, които бяха любими не само на пловдивчани, но и на много софиянци, които идваха специално под тепетата. Най-често да опитат прочутия пловдивски бумбар, който се сервира в Бумбарника.
Прочутуият навремето комедиен актьор Саркис Мухибян е идвал често и е хапвал по няколко порции.
За по-младите – става дума за Винарната към Тримонциум – входът бее отстрани, където сега има вход за Казиното.
Още към 16.30 отпред задължително има опашка – чака се ред за маса. Менюто е стардартно – порция бумбар с каничка вино. Има и други дреболии.
Тримона беше емблемата на града, а Бумбарника – най-ярката светлина в тази емблема.. Началото е сложено през 1956 –а. Ташко Райков, един от основателите на „Балкантурист”, описва откриването на Тримона така:
„ В един летен ден на юли 1956 година ранните слънчеви лъчи докоснаха покрива на новата придобивка на предприятието Балкантурист – хотел-ресторанта Тримонциум, издигащ се величествено и станал гордост на града.” 
Още с откриването започват дебатите какво да се предлага в така наречената Винарна? Турнедо Росини, Бьоф Строганоф или нещо българско? А може би нещо пловдивско? Тогава се ражда безумната идея в менюто да има бумбар. Идеята се оказва гениална. Привечер тълпи клиенти чакат пред вратата, за да се доберат до бумбара и каничката вино. Въпросът обаче е какво ще кажат чужденците. Един ден и те цъфват. Група австралийци, дошли на Панаира, искат да опитат някакъв местен специалитет. Отговорникът Кунчо Павлов решава да рискува и им поднася бумбар. Отдалечава се и със свито сърце наблюдава ефекта. Австралийците опитват боязливо, след първата хапка обаче се нахвърлят на непознатия пловдивски специалитет. Бай Кунчо си отдъхва. Великото събитие обаче настъпва година по-късно. На следващия есенен панаир в залата отново се появяват някакви чужденци. Обясняват, че са австралийци и за пръв път идват в Пловдив. Някакви техни сънародници обаче вече са идвали на това място и им го препоръчали. Казали им още да си поръчат някакъв местен специалитет. 
–         Какъв специалитет? – попитал същият бай Кунчо. Отговорът се оказал труден за артикулиране:
 –         Бу-у-ум-бар!
 На това място – както разказват свидетелите, сълзи потичат по лицето на бай Кунчо. 
Велика сцена! Защо не съм Фелини, за да я пресътворя на кино. Ташо Райков оставя спомени, от които можем да научим имената на онези забравени труженици, на които дължим световната слава на пловдивския бумбар. 
Първи управител е Кунчо Павлов. За специалитетите по това време се грижат Богдан Еремиев, Невена Терзиева, Войно Йовчев. Още много имена са свързани с историята на Бумбарника – нека наследниците им да са горди със своите родители и деди. И днес още гости на Пловдив ме питат гости работи ли Бумбарника? Вместо отговор и по моето лице започват да се стичат сълзи – но не от щастие, като сълзите на бай Кунчо, а от срам. Уви, великото място днес е обикновено казино. Иван Костов, който е виновен за всичко, продаде Тримона на едни турци. Новите собственици – трябва да им се признае, хвърлиха огромни пари, за да се върне миналото великолепие на хотела. Но унищожиха най-ценното в него. Ако пловдивчанин беше продал хотела, щеше да постави със сигурност поне едно условие – ако трябва цената ще се намали наполовина, но Бумбарника да си остане. А може би му е било време на заведението да си отиде в историята? 
Наско Начев се опита да направи нещо като бумбарник в Докторското, само на 100 метра от Тримона, но не се получи. 
В ресторанта на „Гурко“ – бившата „Опера“ – също предлагаха бумбар, но и там затвориха-
Дали бумбарът е вече история и няма място в един град на пици, дюнери и гурмета?
Когато Георги Минчев, лека му пръст, решил да напише песен за Пловдив, помолил майничките – приятели, да му разказват интересни филибелийски истории, легенди, мохабети. Така се родило незабравимото двустишие – макар и несвързано с Бумбарника: „…В неделя се събираха и млади и стари, Пиеха, пееха, набиваха бумбари.” 
Истина е, бумбарът във Филибето не се яде, той се „набива”. А може би поне една паметна плоча трябва да напомня за миналата слава на Бумбарника. Когато вече няма да има кой да помни…            
А каква е новата загадка може да видите в записа на предаването
https://www.youtube.com/watch?v=ZdVHwuCvH2I