На 10 март 1943 г. започва събирането на македонските евреи за изпращането им към лагерите на смъртта (беломорските са изпратени няколко дни по-рано). С това царство България се подреди сред държавите – участнички в Холокоста. Нашите проституиращи историци твърдят, че тези хора не е било възможно да бъдат спасени, защото Македония и Беломорието не били дадени официално на България. Тогава какво правят там огромната българска администрация, българските свещеници и учители и двете български армии, за какво е огромното строителство там? Евреите не били български поданици. Излиза, че щом човек не е български поданик, трябва да бъде убит! В тези земи германци няма, не е било проблем да се приложи безкрайното отлагане, както стана по-късно за евреите в старите граници.. Но явно и царят, и Филов са бързали да се покажат пред германците. Имало е разговори с царицата да се направи нещо за децата, но и тя остава глуха. Бедата е, че съдбата на тези хора остава далеч от обществеността. Много се говори, че българската църква е спасила вътрешните евреи, но на практика тя не е направила нищо и за тях, а да не говорим за външните. Нито един свещеник не е спасил някое дете в Беломорието и Македония. Единствено д-р Герджиков от Кюстендил успява да измъкне няколко деца от влака, но така и не намерих нищо писано как успява и каква е съдбата им. Акциите на екзарх Стефан, на пловдивския митрополит Кирил и на сливенския митрополит са само показни. Спасението идва от групата общественици от Кюстендил, имената на които се премълчават. Те уведомяват подпредседателя на народното събрание Димитър Пешев, той се обръща към министър-председателя Богдан Филов, който отказва да го приеме, и тогава Пешев принуждава вътрешния министър да отмени депортацията. Хвалим се, че единствени сме спасили своите евреи, но и това е лъжа. Румънците също не предават своите евреи, а те са пет пъти повече, окупирана Дания също не ги предаде. Тримата диктатори, които изпратиха войски на Източния фронт – Мусолини, Хорти и Франко не дадоха своите евреи и в Италия и Унгария те бяха унищожени, след като тези страни бяха окупирани от германците, а Франко въобще не ги даде. Във Финландия въобще нямаше „еврейски въпрос” и евреите воюваха в армията срещу Русия. Така че унищожаването на македонските евреи беше изцяло в ръцете на цар Борис, „морално слаб и неспособен за смели решения”. Той се среща 7 пъти с Хитлер по време на войната, но едва ли са говорели за евреите – Хитлер не се е занимавал с тях и Борис, ако е искал, можел да ги спаси, както спаси вътрешните. Но той назначава за шеф на комисарството един отявлен антисемит, а военният министър Михов нарежда полковете да се включат в залавянето на евреите – генерал Бойдев отказва и само бъдещият предател генерал Маринов изпълнява заповедта.
Лъжите на историците са в много посоки. Твърдят, че Борис отказал на Хитлер да прати войски на Източния фронт, а истината е, че такива войски никога не са искани, но България изпраща там военен медицински влак и организира военна болница, а пристанищата на Бургас и Варна обслужват хитлеровия флот. Измисля се, че затова Хитлер наредил да отровят Борис, а се мълчи, че Борис и Джована не се разбирали, Борис вече не го е бивало много и Джована е хвърляла погледи към брат му Кирил. Хитлер бил вбесен и искал да арестуват Джована, но го отнесла сестра ѝ.
Лъже се защо войната с Англия и САЩ става кървава. Някой нарежда на нашите летци да свалят американските бомбардировачи, които бомбардират нефтеното поле при Плоещ. Кой – мълчи се. Но на първи август 1943 г. нашите летци свалят 3 или 4 бомбардировача, а главнокомадващият цар Борис е жив и здрав и. Едва след това започват бомбардировките над нашите градове и летища като наказание..
Мълчи се защо и кой допусна сталиновата орда да нахлуе с нормалните за нея грабежи и изнасилвания в мирна, невоюваща България, та Георги Димитров молил Сталин да ги прекрати. Какви интелигенти са били председателят на БАН Филов, генерал Михов, прононсираният женкар княз Кирил, професор Станишев, Багрянов? Интересно е, че докато в Гърция, Сърбия, Румъния, Турция, Майкедония в нужния момент се намираше някой Венизелос, някой Пашич, някой Братиану, някой Кемал паша, някой Киро Глигоров, у нас винаги се появяваше някой Стамболов, някой Радославов, някой Филов и друг некадърник и национален предател, та до днес
И идва още един позорен ден през 2011 г., когато правителството на ГЕРБ обяви на 1 февруари да се кланяме пред бандата наказани холокостници и национални предатели, а се мълчи, че избиването на българската интелигенция започна масово на 30 септември 1944 г. по заповед на Трайчо Костов. И говорим, че имаме историческа наука! За журналистика да не говорим. Медиите (особено германската Дойче веле) ни карат да плачем за едно турско дете, убито случайно, без да му е било мястото там, а мълчат за четирите хиляди еврейски деца и за десетките хиляди български деца от геноцида в Одринско през 1913 г. Не прочетох за тях да са проплакали Бойко Борисов, Рая Назарян, професор Келбечева, Александър Йорданов и всички, които плачат за масовите убийци и национални предатели от 1943 – 44 г. И затова и днес над нас се простира облакът на хитлеризма и антисемитизма, подхранван от „независимата” ни съдебна система, която отмени нашите нюрнбергски присъди и постоянно разрешава хитлеристки маршове и затова и днес се срещат призиви за изпращането на Лорер в концентрационния лагер “Бухенвалд”, както и изразено съжаление, че “Хитлер не е поживял по-дълго” (в. „Сега”, 2.3.2026)
