Ако Червената армия беше освободила Гърция, а не България,
то сега гърци щяха да ни берат доматите и щяхме да се радваме на гръцки проститутки.
“ДА ОБЛАГОРОДИШ СОЦИАЛИЗМА,
Е ВСЕ ЕДНО ДА ОБЛАГОРОДИШ СИФИЛИСА”
Това го беше казал Владимир Свинтила (лека му пръст) още по времето, когато не беше безопасно да казваш каквото мислиш.
През целия преход, вече осемнадесет години, особено като наближи датата 9 септември, в медиите изплуват твърдения и внушения, че въпреки грешките социализмът все пак е направил и доста добри неща за България. Ако беше жив Владимир Свинтила, сигурно би казал: “Е, това е все едно да кажеш – абе, една ме зарази със сифилис, ама все пак изживях с нея няколко хубави момента”.
Ако някой в трамвая те настъпи и се извини, това е напълно достатъчно. Но ако убият баща ти или изнасилят дъщеря ти, едно голо извинение не стига. А комунистите и техните правоприемници даже не пожелаха да се извинят искрено за безбройните престъпления, хилядите убийства, концлагери, изселвания, пречупване на съдби – и то повечето от тях на хора без никаква вина в юридически и общочовешки смисъл. Вместо да се покаят, същите започнаха да тръбят за насилието и престъпленията преди 1944 г.
Майка ми е участвала в Септемврийското въстание. След погрома е клана и по една случайност е останала жива. И за малко мен нямаше да ме има. Така че не можете да ме обвините в липса на обективност. Аз съм против всяко насилие. Независимо кога е извършено. Само че между престъпленията, извършени след 1944 г. и преди 1944 г., има една съществена разлика. И тя не е в броя на жертвите. И бях много учуден, когато един чудесен поет, преводач и доказано достоен човек, уважаван искрено от мен, в едно телевизионно предаване преди време започна да жонглира с отрязаните глави на трите партизански деца от Ястребино. Не можех да проумея как този умен и интелигентен човек не пожела да види разликата между тези два вида престъпления (която, пак повтарям, не е в броя на жертвите). А разликата е голяма. И е ясна. Тя е следната. За престъпленията преди 9 септември 1944 г. бяха наказани всички, абсолютно всички. А за престъпленията след това не беше наказан кажи-речи никой. От морална гледна точка това е страшно. Страшно е, когато на един народ се демонстрира, че големите престъпления и престъпници могат да останат ненаказани. И днес ние берем плодовете. Дребните крадци и закононарушители ги гонят и осъждат, а когато някой е откраднал повече от десетина милиона, той вече е недосегаем и може цинично да ни се смее в лицето.
А най-странното е, че по избори болшинството от беловласи пенсионери стават в ранни зори и (и с песен) отиват да гласува за правоприемниците на БКП. Без да си дават сметка, че ако не беше 9 септември, те нямаше да вегетират със 130 лева на месец, а щяха да получават минимум по 1 000 лева пенсия. Както е във всички нормални държави. Нека да помислим какво би станало, ако на 9 септември България не беше станала васална, тоталитарна, недемократична държава. Някои дават пример с развитието на Гърция. Разбира се, може да се опонира, че става въпрос за различни народи, различен манталитет и т.н., и т.н. За щастие историята ни предлага и един изряден от научна гледна точка пример – ФРГ и ГДР. Едни и същи хора, живяли в две различни системи. След обединението на “двете” Германии през 1990 година правителството на Западна Германия започна ежегодно да излива в източните провинции огромни парични средства от порядъка… Айде, проверете своята фантазия и познайте каква е годишната вноска?! Няма да можете. Ще ви кажа. Всяка година от 1990 г. в “бившето” ГДР се изливат 180 милиарда марки. Година след година, година след година, та досега. А по стандарт двете части на Германия още не са се изравнили. Е, това е разликата между капитализма и социализма – 180 милиарда марки годишно. Които, както се вижда, още не помагат.
Поначало обществените строеве не се делят на добри и лоши. Има само лоши, по-лоши, най-лоши и отвратителни. И капитализмът е безспорно един лош обществен строй. Но не трябва да забравяме, че в продължение на четиридесет и пет години ние живяхме в един отвратителен.
Преди време разговарях с един немски политолог и му казах, че между развитието на Западна Германия след войната и на България след 1990 г. има известна аналогия. На учудената му физиономия добавих, че аналогията е с обратен знак, което още повече го обърка. След войната в Западна Германия всичко беше тотално разрушено. Градове, заводи, комуникации. Но беше останал моралът на хората и тяхното отношение към реда, работата и институциите. И за тринадесет години сътвориха икономическо чудо. В България след началото на прехода всичко си беше на мястото – заводи, фабрики, язовири. Но през тези четиридесет и пет години беше тотално разрушен моралът на българина. Само с лъжа, непочтеност и двуличие би могъл да просперираш и да осигуриш някакво бъдеще за децата си. На това ни научиха. Оказа се, че един морал се разрушава лесно, но повторното му изграждане иска много, много време и усилия. Нямам усещането, че ги полагаме.
Често ми се е случвало бивши комунисти да ме репликират: “Какво ми говориш? Я си виж демокрацията!”. И в тази връзка се сещам за един стар виц – доста тъповат, но пък пасва много за случая. Пътува в трамвай един човек, облечен опрятно – костюм, бяла риза и връзка. Качва се друг много пиян, клати се и му повръща на бялата риза и костюма. Естествено потърпевшият се възмущава гласно, а пияният му казва – абе, какво ми викаш, я се виж ти на какво приличаш!?
И трябва наистина да мине много, много време, докато се изчистят петната от повръщаното по дрехите и по душите ни.
Джеки Стоев
PS: Може би се питате защо сега пиша тези редове, когато двуполюсният политически модел е вече в историята. Ами, точно заради това. Защото точно сега му е времето да седнем и честно, обективно, без емоции да анализираме може би най-буреносното време от новата ни история. Българският народ има нужда от това.
