Едно време най-любимото червено нещо в живота ни беше лютеницата.
Може би след червената пионерска връзка.
В „Часът за спомени“ по Пловдивската телевизия – всеки петък от 10 часа – решихме да си спомним за онези есенни дни, когато по дворовете се обработваха домати и чушки.
Първо се печаха, после се белеха и мелеха, после се варяха…
Лютеницата си остана любимо ядене на поколения българи. Днес из цяла България се организират празници на лютеницата. И макар да няма магазин, в който да няма поне пет вида лютеница, хората предпочитат домашното…
Първото нещо, което уточниха зрителите в петък, бе, че лютеницата се прави предимно от чушки – 70-80 процента, останалото е домат. Плюс подправки – кимион ,магданоз, чесън, морков, патладжан, чер пипер, люта чушка…
Едно споменаха домат „рома“, други „пловдивска консерва“
Спор имаше коя чушка е най-добре за лютеница. Първо бе посочен сорта „гороглед“, но познавачите категорично отхвърлиха информацията. От горогледа се правело червен пипер.
За добрата лютеницза трябва добър огън, тава, дървена бъркалка. Вари се, докато при бъркането се образува „път“. Жените се обличат с дъждобрани, защото от тавата пръска…
Стана дума и за доматите в шишета – с аспирин или натриев бензоат…
А едно време имаше два-три вида лютеница – с „Момиченцето%, която се правеше в Стамболийски, „Хорцето“ – от „Партизанин“ -Първомай.
В „Първи май“ – днешния Филикон – пък правеха „Апетитка“ – доматен сос с лютива чушка.
80-те години се появи кетчупът.
Домати в буркан – белени и небелени – май имаше винаги.
Да не забравяме салцата, която се даваше за гарнитура към кебапчетата.
Ако гледате предаването ето тук
https://www.youtube.com/watch?v=q24bYFfLObA
ще разберете, че около домата се върти една цяла вселена. ..

ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ