Преди около 70г. в Пловдив, а и не само в Пловдив, имаше какви ли не занаяти и занаятчии. Имаше бъчвари, шивачи, обущари, златари, калайджии и какви ли не още. Някои от тях ги има и днес. Но други изчезнаха и едва ли пак ще ги има.
Бях съвсем малък, когато из махалата Тепалтъ много често минаваха дръндарите. Някои им викаха юрганджии и дюшекчии, защото правеха юргани и дюшеци.Този занаят е бил характерен за Ориента. На Запад нещата са били доста по други, но да това друг път ще говорим.
Преди седемдесет и повече години българинът спеше върху дюшек, поставен на дървено легло. Дюшекът се поставяше и върху пружинено легло. Завиваше се с юрган, може и с одеало.
Така беше във всеки български дом в продължение на много години.
Днес нещата са съвсем други.
Дюшеците и юрганите след по продължителна употреба се степваха, сплъстяваха и трябваше някой да се погрижи за тях, за да станат по меки и пухкави. Тогава на помощ идваха дръндарите. Спомням си как те обикаляха по махалите и който имаше нужда от тях, ги повикваше. Беше ми интересно да ги гледам каво правят и как го правят. Обикаляха махалите, като носеха на гърба си нещо като голям лък със струна.
Който имаше нужда от тях, ги викаше и те започваха своята работа.
Закрепваха лъка към някой зид или дърво, постилаха някаква черга, на която сядаха по турски, а на другия край изсипваха пълнежа от разпрания юрган или дюшек във вид на степан памук или вълна. Удряха по струната с една дървена ръкохватка. Струната затреперваше,издаваше един специфичен звук зъннннн…. и превръщаше степания материал в истински пух. Така ставаше раздрънкването. Не ставаше това бързо, отнемаше доста време, няколко часа. След като приключваше с раздрънкването, дръндарят започваше да оформя дюшека или юргана. Най често старите платове на юргана или дюшека се ползваха повторно.
Дръндарят с голямо умение оформяше дюшека във форма на правилен паралепипед с дебелина около 15-20см. С помощта на игла и здрав конец търпеливо оформяше всички ръбове на дюшека. За да не се разпилява пълнежът, на дюшека той поставяше пулове през определено разстояние, които бяха от плат и се зашиваха пак с помощта на игла и здрав конец.
При юрганите дръндарят проявяваше своите художествени умения . По- мераклиите хора искаха лицето на юргана да е от лъскав сатен, за да е по красив. Пак с помощта на игла и здрав конец дръндарят създаваше най различни красиви фигури на сатена. Тези фигури не само разкрасяваха юргана, те не позволяваха на пълнежа при употреба да се разпръсква произволно из вътрешността.
Цялата тази процедура продължаваше от сутринта до късния следобед. Дръндарите работеха за малко пари. Понякога ако памукът е по-качествен се случваше скришом да приберат в торбата си няколко шепи памук.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
