ЗА МУЗИКАТА В ПЛОВДИВ ЕДНО ВРЕМЕ – спомени на инж.Георги Григоров – трета част

Заплащането на музикантите и изпълненията по салашите 1961-1962 год.

Музикантите бяха изключително „слухари“.
Когато вече сглобят състав, отиват при съдържателя на салаша и под шапката на “Здрава храна“ /повечето от управителите са “били наши хора/ да се уговарят. .Заплащането е било като процент от оборота. Ако те харесат, оставаш и получаваш заплащане от касата на :Здрава храна.
На музикантската маса се сервират поръчки и от доволни от музиката клиенти на салаша и така загряли изпълнителите свирят и парчета като поздрав от една компания за друга. . Музикантите свирят след работно време, рядко зимно време.
След основаването на “Концертна дирекция” от Антон Казаков, и след заминаването му в Германия на негово място идва Бонев – директор на Кукления театър. Започва да се свири по ноти и оркестрите се категоризират. Започват изпълнения с уредби, с певци и певици.
Основни летни естради са Бунарджика – Голям и Малък , гара Филипово , Чадърите , Адата , Езерото , Острова, Сахат тепе,
На гара Филипово основно музикантите свиреха пълна програма в петък, събота и неделя.
На Чадърите отивахме големи компании с момичета и основно ходехме заради музиката. Свиреха всичко. От компанията имаше една студентка, севернячка, играеше перфектна кючек и от наша страна имаше добър партньор. Когато музиката свършваше, към масата идваха бутилки с бяло вино като награда за изпълненията на кючеклийката .
Посетителите при започване на музиката ръкопляскаха към нашата маса и желаеха спектакъла да продължава. Облеклото на изпълнителката от нашата компания беше подходящо за кючек – оскъдно и някои части при навежданията се виждаха повече от позволеното. Накрая оставаше най-добрият мъж и нашата танцьорка. Кючекът продължаваше и се повдигаше градусът на сеирджиите. Накрая следваха нови поръчки от други маси и така ние, бедните студенти, си прекарвахме тънко.
По време на панаира едни панаирджии от фирмите на изложителите при повторно посещение на Чадьрите пожелали да видят вчерашната програма, но управителят им казал, че това са били клиенти а не артисти ..
Разправям тази история, защото не беше позволено, но и не беше забранено на изяви от такъв характер. Даже и някоя компания си имаше и собствен изпълнител, особено на Ловния парк и Адата..
По-късно след 1990 г. съм канил Айваза да ни посвири на цимбал на вечерите които правехме при завършване на обект . Това остава като спомен и досега хора, които са работили при мен, ми напомнят за тези тържества .
За Айваза и таланта му трябва за се напише книга, но това което разбрах от него, е че радостта, която си доставя от музиката, която свиреше /имаш усещането че слушаш цял оркестър /, е по- важна от почерпката, която му предлагахме.
Очаквайте продължение…

Вашият коментар