СПОМЕНИ ОТ АРХ.ОЛЕГ КАРАЗАПРЯНОВ
Подобреното“ от руснаците предно окачване на колата създаваше много проблеми. Преминаването през всяка една по-голяма дупка на пътя водеше до повреда в шарнирите, които се оказах много слабо мяста на автомобила. Дори имаше случаи, когато заради счупен шарнир предното колело изхвърчаше.
Беше известно, че колата бързо износва предните гуми. Е, ако можеше да и сложиш гуми „Мишелин“ , проблемът се рашаваше. Гумите в България по това време бяха голям проблем. Във Видин започнаха да произвеждат гуми „Вида“, които в началото бяха много качествени и с тях можеше да изминеш 30 000-40 000 км. След това започнаха да произвеждат „Вида Спорт“, но с по-лошо качество. Имаше и гуми „Георги Димитров“, които бяха под всякаква критика.
Някои караха с гуми регенерат. В Пловдив имаше една такава работилница за регенерат на автомобилни гуми, намираше се на южната страна на пешеходния мост на р.Марица.
Една година имахме гости от Западна Германия. Германците, като видяха с какви лоши гуми карам, още на следващия ден ме заведоха в Кореком, откъдето ми купиха четири гуми „Мишелин“. Не можах дълго да им се радвам. Откраднаха ги посред бял ден на паркинга на Проектантска организация, докато бях на работа, под носа на сградата на милицията, която беше на около 15 метра от местопроишествието.
Имаше един период, когато няколко години наред отивах до Букурещ да си купувам гуми „Виктория“ – румънско производство. Дори бях научил на румънски: „Каучуколи пентру Лада“, което значи гуми за Лада.
Отивах около новогодишните празници, защото тогава румънците бяха склонни да ни продават гуми. През лятото казваха, че няма. В Букуреш имаха един голям магазин за Лада, близо до гара Де Норд. В него имеше всякакви части. Срещу няколко кутии цигари Кент продавачите ти даваха всичко.
Една година, зимата, отивам в този магазин. Носех каталога с авточасти за Лада. Отварям каталога и посочвам частта. Продавачът кима отрицателно. Показвам друга част -същото. Тогава изваждам кутия цигари „Кент“ и започвам отначало. Оказва се,че търсената част я има. Срещу един стек цигари „Кент“ ми продадоха всичко, което търсих.
Една година точно около Коледа тръгнах за гуми към Букурещ. Сутринта в Пловдив имаше около 30 см.сняг. Не се отказах от пътуването въпреки трудностите, които ме очакваха.
Приготвих две резервни гуми, на които сложих вериги и тръгнах. Пристигнах в Русе по тъмно. Исках да нощувам в хубавия хотел Рига, но се оказа, че няма места.
Температурите непрекъснато падаха и надвечер достигнаха минус 15 градуса. Все пак намерих хотел, който предлагаше нечовешки условия, защото стаите се отопляваха с печки на твърдо гориво. До печката имаше кофа, в която бяха сложили две три дървета и съвсем малко въглища. Запалих печката и точно се постопли, но дървата и въглищата свършиха. Реших, че ще е по-добре да прекарам нощта в колата, в нея поне имаше отопление. Хубаво беше, че я припалвах, защото на сутринта температурите паднаха до минус 30 градуса.
Потеглих към „Моста на дружбата“ и оттам към град Гюргево.
На границата румънските граничари много се изненадаха като ме видяха. Една митничарка реши, че отивам за погребение и ме гледаше много съчуствено. Поиска да вдигна задната седалка да види дали не пренасям пушка. Редовния въпрос на румънците беше носиш ли пушка, а унгарците питаха за персийски килим.
От Гюргево до Букурещ са 63км., но пътувах доста дълго защото пътят беше заледен и непочистен. Румънците се оказаха много внимателни шофьори и това ме успокои. В Букурещ улиците също бяха заледени, непочистени, неопесъчени. Но всички румънски шофьори караха изключително внимателно, предпазливо. Където спирах, около колата се трупаха хора и питаха за сапун „Май“ и цигари Кент. Цигари имах, но сапун „Май“ не носех. Разбрах, че за едно сапунче „Май румънците дават 5 леи.
Търсеха флакончета розово масло, но от къде да знам.И за него даваха 5 леи.
Леи не ми трябваха,имах достатъчно.
Първа част може да прочетете тук
https://3nai.blog.bg/…/za-syvetskiia-lek-avtomobil-vaz-2101…