Имаше една приказка, че отоплението на Ладата струвало 6000лв., а колата 300лв. Наистина отоплението беше чудесно, но имаше едно кранче,на което платното се късаше и започваше да тече антифриз в краката на пътника .Платното се сменяше лесно, но беше дефицитно,а и за да се свали кранчето трябваше да имаш специални ключове тип „звезда”.
След две-три години каране един ден на връщане от Смолян двигателят загря въпреки че беше зима и температурите бяха около нулата. Стрелката на уреда, отчитащ температурата, отиде на червеното. Спрях и пипнах термостата. Явно клапата в термостата беше застанала и не можеше да отвори големия кръг и затова двигателят загря.
С почивки се прибрах в Пловдив. Един термостат струваше 25 лева, а заплатата ми в пловдивската Проектантска като млад специалист беше 105лв. В магазина на Мототехника нямаше термостати, а колата ми трябваше. Разрязах термостата с ножовка, махнах клапата и запоих с калай разрязания термостат. Лошото беше, че сега антифризът циркулираше свободно по цялата охладителна система и двигателят не можеше да достигне нормалната температура, а това означаваше по висок разход на гориво.
След третата година по праговете и калниците се появиха ръждиви петна. Един праг струваше двадесетина лева, но нямаше от къде да се купи. Калниците струваха около 35 лв., но ги даваха само с „министерско постановление”, така ми каза продавачът в магазина за едрогабаритни части за Лада. В едно село до Велико Търново имаше специален магазин за едрогабаритни части, но и там не открих нито прагове, нито калници.
На тавана имаше едно петно още когато купих колата. Впоследтвие се оказа,че петното е от някаква мазнина попаднала още при производтвото на колата.
Проблем създаваха и иглените лагери на кардана, които бярзо се износваха, но и те липсваха по магазините за авточасти. Не беше трудно човек сам да ги смени с нови
Пътувах от София към Пловдив, когато отзад се появи някакъв непознат шум. Намалих скоростта и се прибрах благополучно.
На другия ден отидох в сервиза на Лада, където ми предложиха да ми монтират нов диференциал. Не можели да правят ремонт на диференциал. Новият диференциал струваше много пари. И се отказах. Имах познат автомонтьор – тръгнах към него с надеждата да ми помогне. Бай Георги Мачев се казваше. Той наистина ми помогна. Разглоби диференциала и ме повика да го видя разглобен. Оказа се, че руснаците още при поизводството на колата не са наляли масло в диференциала и от това се е получил този проблем. Трябваше да се сменят само лагерите, които бяха посинели, което беше пъти по евтино от нов диференциал.
По едно време се появиха вибрации от кардана. Оказа се, че гуменото каре се е скъсало в единия си край.
Имаше един болт на малкия пиньон на диференциала. Този болт доста трудно беше да го затегнеш, колкото трябва. Затягаше се по усет. Някои ползваха динамометричен ключ, но и това не беше гаранция за успешното му затягане.
Ладата, която купих беше с нов модел карбуратор „Озон”. В съветското списание „За рульом” много го хвалеха. За мен и той беше пострадал от многото „подобрения” на съветските констуктори. До скорост 90км/час колата беше сравнително икономична, но над 90км/час се отваряше вторага клапа на карбуратора и разходът на гориво значително се увеличаваше.
Когато колата стана на около сто хиляди километра разходът на бензин се повиши, мощността падна. Причина беше износената ангренажна верига, която трябваше да се замени заедно със зъбните колела, водната помпа, плъзгача и успокоителя. Смяната не беше трудна,но комплектът части струваше около стотина лева, а освен това в магазините на Мототехника не можеше да се намери. Бях си купил тези части от един магазин в Будапеща, мисля,че се намираше на един голям булевард в центъра на града, който тогава се казваше „Георги Димитров“.
Той беше интересен магазин. Влизаш в магазина и срещу теб има само един голям тезгях на който стои продавачът.Няма никакви рафтове с подредени по тях части както сме навикнали да виждаме. Чудех се как ще обясня каква част ми трябва.На едно място се опитах да попитам нещо на руски език и усетих,че получавам някакви ругатни, а може би и псувни. Същото с руския език ми се случи и в тогавашната Чехословакия.
Чехите не бяха забравили как отидохме да ги „освобождаваме”.Продавачът беше възрастен човек. Реших да опитам на немски език и тук ми провървя. Всички възрастни унгарци владееха прекрасно немския език.
Руските свещи не бяха лоши, но и те липсваха на пазара. Имаше български на ВМЗ- Вазовските машиностроителни заводи, с които можеше временно да решиш проблема. Най добрите свещи бяха „Бош” и „Шампион”, но от тях можеше да си купиш с долари от Кореком. На тези свещи дифтунгите винаги си стояха прикрепени към свещта. Руските свещи се отвиваха и завиваха не с традиционния тръбен ключ за свещи, а с номер 23.
За Ладата, а и за всеки бензинов двигател, е много важно центроването на запалването да е направено както трябва на определения ъгъл. Много притежатели на Лада отиваха в сервизите с помощта на „Елкон” да центроват запалването. Човек с малко познания с два кабела и лампа от 12 волта можеше успешно да направи тази центровка. Към делкото имаше един вакумен регулатор, който по-скоро създаваше проблеми отколкото да помага. Причината беше една пружина в него, която с времето променяше здравината си.
След определени километри чукчето и наковалнята в делкото се износваха. Руските не бяха лоши ,но още по-добри бяха италианските „Магнет-марели”, каквито имаше пак в Кореком…

13.08.2025г. арх.Олег Каразапрянов
[email protected]