10 дни преди поредните избори си спомнихме за това как гласувахме пред 40 и 50 години.

Гласувахме като един. На 99.99 процента. За кандидатите на единствената партия. Тук там имаше по някой кандидат от БЗНС или безпаратиен.

На снимките от онова време хората изглеждат радостни. Като че ли е празник. Играеха хора.

Вече бяха забравили, че има и друг начин на гласуване – когато имаш възможност да избираш. В училище ни учеха, че това са най-честните избори. А в загниващия Запад кандидатите ги подреждали олигарсите.

Гласувахме за СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ, победата винаги беше БЛЕСТЯЩА.

По радиото слушахме как хора четат от предварително раздадени листчета. Благодарят на Партията за щастливия живот.

По „черните радиостанции“ пък се присмиваха, че това били избори с един кон.

Имаше и съревнование в коя секция ще се гласува най-напред сто на сто. Обикновено първи приключваха в затвора.

Първи се включи със спомен дядо Владо Тодоров, който разказа как в един изборен ден бил в Ливан – с още десетина наши шофьори от Ямбол. Слушали българско радио и чули как в Ямбол гласували 99.99 процента. Та се чудели нашите ямболии дали те не са онези -0.01.

Друг наш зрител пък решил да не гласува. Към 17 часа дошли и го измъкнали от вкъщи.

Болни хора се пренасяха до урните на носилки.

Друг зрител като младеж отишъл да гласува чак към 12 часа. Оказало се, че гласуването вече било отчетено. За него пуснал бюлетина председателят на комисията – да не разваля резултата.

Чест от изборния ден беше изборното хоро.

Имаше шастливци, които го играеха заедно с другаря Живков.

80 годишната Цола Драгойчева, дългогодишен член на Политбюро на ЦК на БКП, и тя играе хоро с болните си крака – показват снимките от това време. Другарят Живков много държал всички да са на хорото.

Петър Мечев си спомни как всички са обличали новите си дрехи – изборният ден е бил за тях празник.

Ако някой си позволяваше да драсне някоя лоша дума върху бюлетините, веднага го разкриваха.

Димитър Игнатов – оператор в Телевизионния център в Пловдив беше се осмелил да напише нещо иронично върху бюлетината, която пуснал. Разкриха го. Как е станало – можем само да предполагаме. Уволниха го моментално.

Много малко зрители си спомниха за кого са гласували тогава. Сетиха се за актрисата Цветана Манева, която избирали през 1984 година.

Петър Мечев припомни имена на герои на социалистическия труд, които били в листите. На героите давали апартаменти и леки коли без ред. Гинка Чераджийска обаче, която била и депутат, не взела нищо. Даже си отработвала дните, през които била в Народното събрание.

Христо Николов пък на едни избори се заинтересувал кои са кандидатите и какви са всъщност. Изгледали го на кръв и го изкомандвали да гласува, без да пита.

Тогава депутатите имаха само 3-4 заседания в годината. Гласували предварително подготвени текстове. Получавали по 50 лева на ден – към 74 година, според Живко Желев.

Бай Кольо от Градина разказа как на някакво събрание на актива в Първомай обсъждали кой да бъде в листите. Влязъл един местен земеделец с потури и казал: „Другарят Петър Танчев каза язе да съм“.

©

Другарят Петър Танчев беше върховният вожд на БЗНС – къде да го търсят и да питат дали е вярно. Сложили човекът с потурите в листите и вероятно е станал депутат.

Дълги години постът Председател на Народното събрание – това по Конституция беше държавният глава, се отреждаше на земеделец. По-късно се създаде Държавен съвет и неговият председател – можем да се сетим кой беше, стана държавен глава.

Чак през лятото на 89-а имаше една издънка, за пръв път от години имаше гласове „против“ – на Нешка Робева, Светлин Русев и вероятно Соня Бакиш при гласуването на закон за ново териториално делене, при който областен център вместо Русе, примерно, стана Разград. По настояване на Пенчо Кубадински.

Чухме разкази за по-далечно време и как многопартийната система в края на 40-те години се превърна в тоталитарна. Много неудобни депутати заминават за Белене…

Та големият въпрос е как след десетина години всичко беше забравено и народът играеше хора в изборния ден. В който нямахме никакъв избор…

Може да гледате повторение на предаването в неделя, 20 октомври, от 17.50 . само по Пловдивската телевизия. А в понеделник ще бъде качено в Ютуб.

Този текст и предаването са част от проекта „Запомнете Пловдив 2024“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциацията на европейските журналисти – България.