Продължавам със спомените за Пловдивския панаир.

Сетих се нещо, което го няма никъде описано, а е интересно – според мен- Макар да не съм бил пряк свидетел.

Първият ми панаир, на който работих като ТВ журналист, беше септември 1975.

Мина откриването, Тодор Живков и официалните лица тръгнаха да разглеждат някои палати, всичко беше блокирано.

С колеги от БНТ-София бяхме седнали на една пейка и чакахме да мине официалната част. И тогава един колега, мисля, че се казваше и той Евгений, ми разказа следната история.

Две години преди това дошли с екип да снимат нещо на панаира. Той бил най-младият и го оставили в някаква стая да чака – докато колегите му вървят подир Тодор Живков и снимат с кинокамера.

Изведнъж вратата се отворила и нахлули някакви немци – от Посолството. И попитали дали той е от екипа, който в момента снима. Тодор Живков току що посетил палатата на ФРГ, точно техния оператор снимал и те искали да купят ролката, за да я излъчат по нациолната немска телевизия.

Колегата ахнал и си глътнал език. В онези времена да продадеш 30 метра лента на империалистите е равносилно на национално предателство.

Колегата звъннал на някакви началници в София, те му рекли да стои по-далече от немците. Не се знаело какво целят.

След малко немците пак дошли и обяснили за какво става дума. В този момент България и ФРГ нямат дипломатически отношения, нямат посолства. Има много неуредени въпроси -наследство от войната. Например Западен Берлин.

Водят се преговори, но няма никакви резултати.

Поради липсата на дипломатически отношения Тодор Живков не посещава палатата на ФРГ – въпреки че е една от най-големите и най-представителни.

Този път обаче влязал. И колегите единствени заснели това посещение – без да знаят, че е историческо.

Това било знак, че вече има решение за възстановяване на дипломатическите отношения. И този ход на Тодор Живков на Панаира не би могъл да стане без съгласуване със съветските другари. Което означавало голям поврат и в иконочиеските отношения на ФРГ с целия социалистически лагер. И сделки за милиарди.

На третото посещние в стаята немците казали и сумата – мисля, че към 200 хиляди марки. За една ролка. Вече били уредили кола, която ще закара лентата на летището в София, там имала самолет за ФРГ до не знам

©
кой град, там чакал друг самолет и сниманото щяло да бъде първа новина същата вечер.

Колегата като чул за какави пари става дума, се уплашил да не го накажат, че ги е изпуснал. Тръгнал да търси колегите, намерил ги – те още вървели подир Тодор Живков и снимали. Обяснил сигуацията, но никой не смеел да вземе решение. Попитали някакваи ченгета от екскорта, те от своя страна някакви другари, те – други другари от по-предните редици…Всички отговаряли, че решение може да вземе само другарят Живков. Но никой не смеел да го попита…

И така ролката си останала в България, а БНТ изпуснала 200 хиляди марки.

Немците обаче се оказали прави. През декември същата година „Работническо дело“ обявява, че вече имаме пълноправни отношения с ФРГ, а след месец се откриват посолствата на двете страни.

Размразяват се и отношенията със СССР и други социалистичски страни.

Започва голям завой в световната политика.

Първата крачка обаче е направена на Пловдивския панаир.

Очаквайте още спомени за Панаира и Тодор Живков.

Може да гледате и ПАНАИРЪТ КАТО БЕРЛИНСКА СТЕНА

https://www.youtube.com/watch?v=SMoOnuUPpj4