Десети ноември 1989 – а ни завари с опит от предаване на манифестации и „непринудени“ народни веселия. Говоря за работещите тогава в БНТ. Аз лично работех в пловдивското поделение на БНТ – мисля, че тогава беше Радио Телевизионен център.
До този момент уж всички бяхме малко или повече дисиденти, но много бързо се разделихме. Объркано беше и ръководството в София и нямаше правила, по които да се отразяват първите протестни митинги. Повече от тях се възлагаха на мен, тъй като протестиращите ме приемаха без възражения. Освиркаха ме само еднн път, но после ми се извиниха.
Та от онова време имам впечатления за различни опити за манипулация на събитията, които са актуални и днес. Като гледах онзи ден как трите големи телевзии подмениха пред очите ни картината от протеста, се попитах дали хората ще усетят това. Усетиха го. Но не разбрахме кой се опита да хитрува и да координира нещата.
Ето какво написах веднага сутринта – мисля, че доста преди другите, които усетиха манипулацията
https://zaprehoda.blog.bg/biznes/2025/12/02/ekranniiat-obraz-na-protesta-naprejenieto-eskalira.1970712
Различното тогава беше, че имаше неподсредствен натиск на протестиращите върху РТЦ-то. След митинг идваше голяма група, заставаше под прозорците и викаше „Оставка“, докато не се увери, че ще има репортаж от „По света и у нас“. Така че нямаше как да се скрие едно или друго събитие. И на „Сан Стефано“ 29 почти всяка вечер работеха под обсада. Нищо чудно и сега да се случи нещо подобно…
Та през 1989-а възникна за пръв път вечният въпрос – колко са били участниците на митинга? Нямаше как да се постигне единомислие. Значимостта на един митинг зависеше и от това как е показан. От нисък ракурс множеството изглеждаше безкрайно, отгоре обаче изгледаше като събрани една шепа хора. И тогава бе спусната заповед задължително да се снима и от последния етаж на Партийния дом – митингите бяха обикновено в подножието му Дронове тогава нямаше. Аз се изхитрих обаче и направих кадъра отгоре, но не в много общ план и митингът пак изгледаше многоброен. Един колега, който се натягеше на Партията, забеляза тази хитрост и сигурно ме наклепа някъде.
По едно време започнаха и някакви работничски вълнения. Събрахме се на „летучка“, директорът попита: „Къде протестират работниците?“ Отговорът беше: „В Южната индустриална зона“. Последва заповед екипите да тръгнат за Северната индустриална зона и да покажем, че в Пловдив всичко е спокойно.
Присъствах на първия дирекционен свет на БНТ под ръкововсството на Павел Писарев. Писарев беше интелигентен човек и интелигентно ни обясни, че вече не сме еднопартийна държава и трябва да показваме всички гледни точки. Равнопоставено. След което каза, че сме свободни, но да останат за малко само директорите.
Та какво е инструктирал директорите – останалите не разбрахме. На връщане пътувайки към Пловдив, попитах моя директор какво са им казали, той отклони отговора.
Големият проблем тогавна беше как в 30 минути да се събере всичко, което става в България. Идваха разни лидери на нови партии и искаха да четат декларации. Имаше политици-ментета, един от лидерите на уж най-многобройната партия се оказа луд, избягал от лечебното завединие. Упорито твърдеше, че имат 200 000 члена, но списъците били на микрофилми, които били заровени в земята.
В крайна сметка „По света и у нас“ стана час и половина, някой път и повече.
Оказа се, че много важно за внушението са едрите планове на протестиращите. Ако са млади интелигентни лица, ефектът е един, ако са разкривени от злоба мутри – друг.
Като гледам днес – пак някой е открил топлата вода. Поднасят се лица на т.н. провокатори и се обявяват за лицета на протеста.
Ако се разровите, ще откриете коренно различни като внушение снимки от протеста пред Народния тетатър преди година и нещо. Едни крият лицата на платените мутри, други ги изкарват на преден план.
Натискът стана още по-голям, когато се появиха националистите в последните дни на декември 1989-а. В центъра на Пловдив се изсипа една колона коли от Кърджали и точно те запалиха бунта. Водеше ги кърджалийския кореспондент на БНТ. С мегафон в ръка той зовеше на бунт срещу турците, на които току що бяха върнали имената.
На един съвет в БНТ по това време попитах дали е редно кадър на БНТ дз води агитация и да организира бунтове – колегите от редакция „Информация“ само се спогледа ха. Разбрах ги – те бяха изнесли на плещите си Възродителния процес и вероятно не можеха да приемат промяната. А после се разчу, че кореспондентът-патриот бил на кяр от Възродителния процес с поне един апартамент.
Националистите идваха всяка вечер пред телевизията и не само искаха да ги снимат и интервюират, но и да им пускаме химна на България. Искаха и всяка вечер да излъчваме „Време разделно“.
Първото изпълнихме, второто – нямаше как.
Сред националистите винаги се открояваше една много активна жена със скъпо кожено палто. Оказа се, че образът на тази жена – ако се снима и монтира, е много важен за внушението.
Тези протести завладяха повечето големи пловдивски предприятия. Обикновените работници организираха големи митинги и скандираха лозунги, които си бяха откровено фашистки.
Нямаше как – снимахме, излъчвахме, четяхме писма и декларации. Народът го искаше.
Десет години по-късно ме посети един човек и ми предложи срещу една немалка сума видеозаписи от всички националистически прояви в страната. На тези записи ясно се виждали едни и същи хора да стоят зад автентичните протестиращи. И това били хора от БСП. Оттам идвали и парите.
Не платих и човекът си тръгна. Имам версия къде отидоха касетите, но никога не се показа истината.
По някое време стана убийство някъде в район „Тракия“. Най-вероятно на битова основа. Баща уби сина си. Оказа се обаче, че убиецът е комунист, а жертвата – седесар. В Телевизията дойда току що избраният лидер на СДС в града и ни заплаши, че ако скрием случая, ще ни се случи нещо.
Старото време май започна да се връща.С обратен знак.
В края на декември 1989-а година несмененият още кмет Тодор Петков раздаде единствените свободни 72 апартамента на активни борци срещу фашизма и комунизма. И на техни деца.
Пред телевизията се изсипа протест на чакащи години нужаеши се обикновени хора. Като за последно. Снимахме и репортажът се появи в „По света и у нас“.
На другия ден се изсипаха децата на активните борци…
Та по време на последния голям протест гледах и чаках дали колегите ще измислят нещо ново. Чаках и кога водещият ще попита: „А ескалира ли напрежението?“
В онези времена, за които си спомням, беше рисковано да подменяш речите и лозунгите с „напрежение“. Този номер започнаха да го правят при отразяването на протестите през 2020. Вместо да разберем какво се говори на площада, какво искат протестиращите, се обсъждаше „напрежението“ и маршрута на протестиращите. Дали ще минат през Орлов мост или ще завият някъде?. И така сто вечери подред. Тогава този номер с подмяната на съдържанието за сметка на формата мина, сега май – не.
ПП Прескачам протестите 96-97-а тъй като затях вече писах.
Евгений Тодоров
https://zaprehoda.blog.bg/biznes/2025/12/06/ot-quot-koi-ne-skacha-e-cherven-quot-do-quot-koi-ne-skacha-e.1971164
