Редовният зрител на Пловдивската телевизия Гълъб Костадинов е работил на специални места, където е създал и запазил до днес връзки с добре осведомени хора.
От тях научава интересни истории, които се изкушава да споделя. Без да назовава източника, разбира се.
Една от темите, които го интересуват, е какви хора служат в Българската армия. Голяма част от тях ги обединява максимата /според Гълъб/ „Офицер е моя татко, офицер ще бъда аз“.
След като татковците са служили вярно на Партията и на Варшавския договор, как служат днес децата?
Разбира се, какво е в главата на един човек никой не може да разбере, но ако чуем как звъни телефонът му, дали не може да си направим някои изводи?
Преразказваме три истории.
Първата е от летището край Граф Игнатиево. Дошли американски експерти да оглеждат пистите заедно със своите местни натовски партньори – нали ще трябва да се подготвят за Еф 16, и по някое време телефонът на един от българските офицери зазвънял. Разнесла се… „Вставай страна огромная“. Единият от американците разпознал песента. И какво ли си помислил.
Вторият случай е с музиканти от Военния духов оркестър. И техните телефони звъняли по същия начин.
Най-интересен е третият случай. Той е свързан с българите от Лондон, които бяха арестувани като руски шпиони.
Дълго време те били следени, английските тайни служби се свързали с българските – в търсене на допълнителна информация.
Английските агенти разкрили някаква тайна квартира на нашите и я оборудвали с микрофони. Записвали някакъв разговор, когато телефонът на единия наш шпионин звъннал. Познайте с каква мелодия.
Та английските агенти пуснали записа на нашите в България и ги питали дали тази мелодия е онази?
Преразказваме тази история, за да предупредим всички руски шпиони у нас и по света, да си сменят мелодията на телефона. При нас да разнасяш „Вставай страна огромная“ е гордост, но английските агенти не смятат така.