Ilian Vassilev
Има едно все по-силно усещане за безсилие пред неспособността на управляващите да намират адекватни решения на проблемите на обществото. Това е особено видно в сферата на противопожарната защита. Приказките за климатични промени и колко е нужно да се борим за да компенсираме ръста на емисиите над Китай и Индия са безсмислени, когато липсват бързи и ефективни действия на конкретните ни проблеми, още повече, че те се повтарят всяко лято. .
Новите технологии за ранно откриване, мониторинг и борба с пожарите в начален стадий са напълно осъществими чрез използването на дронове. В България вече има производители, които са готови да реагират веднага и да участват в прозрачни и честни състезателни процедури. Нещо повече, те могат да разработят многоцелеви прицепи за тези дронове, които да намират приложение в различни сектори – от земеделието и наблюдението на стратегически обекти до оказването на първа помощ и борба с пожарите. Времето за мобилизация на дрон е значително по-кратко в сравнение с което и да е друго летателно средство, което ги прави изключително ефективни при кризисни ситуации.
Една болезнена тема е убийственото харчене на средства от военния бюджет за закупуване на американска военна техника в сделки с цел откупуване на Пеевски от Магнитски. Това поражда сериозни въпроси относно приоритетите. Например, предстоящата покупка на противокорабни ракети, очевидно с цел защита от Русия, изглежда странна предвид текущото положение на руския военен флот и успешните решения, приложени от Украйна. Украинските въоръжени сили, чрез собствено производство на надводни и подводни дронове, показаха, че иновативните и по-евтини решения могат да бъдат много по-ефективни от скъпоструващи ракети. Ама нали трябва да спасяваме редник Пеевски?!
Вместо да се стимулира българската отбранителна индустрия, военният бюджет се насочва основно към внос. Това не само увеличава търговския и платежния дефицит, но и не допринася за икономическото развитие на страната.
Където и да погледнеш сянката на Пеевски „тежи“ върху решението на проблемите във всяка една сфера.
Наблюдаваме парадоксална ситуация, при която усилията за закриване на КПК (Комисията за противодействие на корупцията) за „два дни“, изглежда, са свързани с опити за замитане на следите от сцена на местопрестъпление с главен герой Делян Пеевски.
Още по-тревожно е, че след унищожаването на „Булгартабак“, същият този политик сега пречи на изграждането на нов завод за барут от „ЕМКО“ на Емилиян Гебрев. Този завод би могъл значително да увеличи българския износ на военна продукция, включително за Украйна. Всичко това се случва на фона на изявленията на Пеевски, че е „супер евроатлантик“ и му „пука за Украйна“. Тези действия изглеждат в остро противоречие с публичния му имидж и поставят под въпрос неговите реални мотиви и „фабрични настройки“, които винаги са били „сделани в Русия“.
Ето защо излизането му от санкционния списък „Магнитски“ и днешна и утрешна химера. А средствата израходване в тази посока – напразно похарчени.