От години се каня да намеря време да прегледам повече учебници п о история, за да разбера какво пише там за Пловдив. Това, което досега съм виждал, съдържа няколко реда за Съединението. Няколко реда за историята на един град на 8000 години.
Оказа се, че има и други пловдивчани, които ги вълнува тази тема. Обади ми се Ваня Ивановска, за да ми каже, че има изследване за мястото на Пловдив в учебниците по история. И че истината е по-различна. Вчера получих изследването и се уверих, че има учебници, в които има повече от два реда, посветени на Пловдив. Освен на Съединението се отделя някъде внимание и на възрожденския период от историята на града, в два учебника поне се споменават даже описания на града от чужди пътешественици от по-ранно време.
Та останаха само 7 500 години липсваща история.
Да се надяваме, че някога някой ще се сети, че всеки българин трябва да познава по-добре историята на своя край. Този клон от науката се наричаше едно време КРАЕЗНАНИЕ.
Това ще бъде полезно не само за пловдивчани…
Спирам дотук, защото моята задача е да разказвам неща, които едва ли някога ще влязат в някакъв учебник. Но може би ще обогатят това, което пише или ще пише в учебниците.
Започнах с темата за ЛЪЖАТА в пловдивската история.
И че още в античността се твърди, че в този красив и богат град живеят „много мошеници“
Тръгнах оттук и – както обикновено се случва – в главата ми нахлуха детски спомени. За истини и лъжи.
Замисляли ли сте се кога едно дете за пръв път се сблъсква с лъжата? И кой трябва да му обясни нейното съществуване? И дали нерадостната ни съдба днес не е резултат от свикването ни с лъжата? Може би не от всички.
40 години от живота ми бяха свързани с леля ми Надка. В нейната къща съм роден, сега там живеят внуците ми. Леля Надка нямаше семейство, нямаше деца и ме имаше като свой син. От нея се научих да говоря по пловдивски – с думи като белким, чунким, джаста-праста и т.н.
От време навреме ме глезеше – водеше ме на кино или ми купуваше кебапче. Когато ми кажеше, че в събота ще ме води да гледаме „Синът на джунглата“ – примерно, аз неволно казвах: „Ама да не ме лъжеш? Опашките за билети за този филм бяха огромни.
Отговорът беше: „Леля Надка никога не лъже“.
Поотраснах, но не забравих тези думи. И следях какво говори леля Надка.
НИКОГА НЕ ИЗЛЪГА!
Една обикновена пловдивдивчанка от Тепе алтъ говореше само истината. Доживя с възможно най-мизерната пенсия. Може би премълчваше онези неща, за които не може да се каже истината. Или се шегуваше с тях – с Тодор Живков, Людмила Живкова, Ленин – по повод неговата сто годишнина, и т.н.
А не беше религиозна, не я е било страх от бога…
От нея знам една история за лъжата. Чисто пловдивска. Преразказвал съм я много пъти, но си заслужава да я чуете още веднъж.
Източникът е отец Ангел – свещеникът, който ме е кръстил и който живееше недалеч.
Та отец Ангел изкарал вечернята и се канил да заключва църквата – „Света Марина“ или „Света Петка“, не съм сигурен, когато чул стъпки. Срещу него се задал арх.Чинков. В ръцете си носил едно голямо радио – каквито бяха апаратите в края на 40-те години, върху радиото били прикрепени 4 запалени свещи.
Какво ви води по това време тук, господин Чинков? – попитал учуден отец Ангел.
Той знаел, че архитектът не обичал да го наричат „другарю“.
– Да му четеш, отче – отговорил арх.Чинков.- МНОГО ЛЪЖЕ!
Представете си какво е било в душата на арх.Чинков? Лъжата залива българите от всички посоки и няма как да се протестира. И той измисля този пърформънс – както бихме нарекли днес. Без публика. За утешение на излъганите души.
А за публиката архитектът измисляше вицове, които го вкараха в затвора.
Да, в затвора за вицове. Ех, при бай Тошо не беше толкова лошо! – както твърдят някои днес.
Някои да не си помислят, че единствено високобразованите хора от ранга на арх.Чинков са реагирали на лъжите?
Една от легендите на Кючука по същото време – безкнижният Бачо Анго казва: „Не е балама онзи, който не знае да чете, а онзи, който вярва на всичко, което прочете. Сега виждам и чувам, че от много четене бин биллюк /хилядни тълпи/ станаха серсем будали. Вярват на всичко, писано по вестниците и раздумано по радиото“
… В този момент по телевизията говори за сто и първи път тази година един „анализатор“. Говори „курназ“, убедено. Внушава ни къде е истината. А на мен ми иде да изкрещя: „Не съм серсем будала-а-а!“
Вероятно има будали, които слушат и вярват.
А още преди 100 години един пловдивски вестник – казва се „Тарикатски глас“, упорито повтаря: „Унищожете баламите, курназите сами ще умрат!“

Днес думи като балами, курнази , бин билюк са забравени. Днес на лъжите викаме „фейкнюз“. А знаете ли къде се раждат „фалшивите новини“? В Москва? Не, в Пловдив.
Някъде в началото на миналия век приятелите на собственика на едновремешната Аптека Марица пускат не само голяма фалшива новина, уличаваща техния прятел в забременяването на една красива пловдивска арменка, но и издават цял вестник с тази новина на първа страница. Плащат издаването от джоба си.
Харитон Куев набързо изкупува целия тираж, макар да не е било истина. Вместо да иска опровержение.

Спирам дотук.
Някой ще каже, че съм забравил най-големия лъжец в пловдивската, а може би и в световната история. След барон Мюнхаузен може би.
Бай Иван Карачовмака. . Сетихте се.

Очаквайте продължение…

Евгений Тодоров