Около смъртта на Тодор Славков се изписа повече, отколкото за всяко друго местно или световно събитие.
Да не говорим колко е написано за майка му и баща му.
Ами за дядо му?
Въпросът, който аз си задавам обаче, е по-различен от доминиращите теми в шумотевицата: „Какво спечели и какво загуби България от управлението или присъствието на тази фамилия?“
От всичките имам някакви лични впечатления само от Иван Славков – той ме назначи на работа. Наблюдавал съм го във формална и в неформална обстановка, както се казва.
Беше невероятен човек – казвам го най-отговорно, и би могъл да направи много за България. Както направи за БНТ.
Той ли не искаше да понесе някаква отговорност за България или България не го искаше – сложен въпрос.
Тодор Славков – доколкото имам някакви екранни впечатления, носеше нещо от баща си. Какво направи той, за да му се отделя толкова внимание – тук отговорът е по-лесен.
Евгени Минчев твърди, че получил СМС от Тодор Славков, който гласял:“Ти може да си лорд, но аз съм принц“.
Класически пример на самоирония и на ирония. Но лордът едва ли я схванал.
Сега някой сигурно ще си каже – какво седнал и този да пише, когато кой каквото имаше да каже – го каза.
Наистина се чудех дали да допълня и аз нещо. Още повече, че имам една единствена среща с Тодор Славокв – и то от времето, когато той наистина беше „Малък Тошко“. Беше на 7-8 годинки.
Който гледа БНТ, не може да не е забелязал, че по няколко пъти на ден върви една реклама на ТВОРЧЕСКИЯ ДОМ НА БНТ в Пампорово.
Иван Славков беше страстен скиор. Можеше да пие до след полунощ, но в 6 часа сутринта беше на пистите.
По негово време се построи този „Творчески дом“. Всъщност става дума за три големи апартамента, в които отсядаха началниците, и към тях се прилепи за оправдание една типова почивна станция. Имаше бар, място за чевермета и т.н.
Всичко бе построено с парите на народа, както се казва, но сега приходите отиват – преполагам, за стимулиране на работещите в БНТ. Ако е така – да благодарят на Иван Славков.
Тя някъде около 80-те година – зимната ваканция, и аз – служител в пловдивското поделение на БНТ, получих карта за Творческия дом. С жена ми и малката ми дъщеря ни настаниха с още едно тричелнно семейство в една стая. Беше весело.
Още по-весело беше по коридорите, където Малък Тошко тичаше начело на група дечица.
Веднага си личеше кой е лидерът.
Подхвърлихме на детенцето на съквартирантите да се присъедини към Тошковата чета, то успя. Не помня дали и дъщеря ми не се опита.
Никога няма да забравя как Тошко тича най-отпред с розов сладолед в ръка. Тогава не беше като сега – сладолед през зимата и то вдън горите тилилейски, беше рядко явление.
Дадохме пари и на нашите дечица да си купят сладолед, те отидоха до барчето, но се върнаха с празни ръце. Не им дали.
Помислихме, че нещо не са се разбрали и отидохме лично да платим. Барманът ни погледна отвисоко и каза:
– Сладолед има само за Тошко!
… Знам, че детето няма никаква вина. Може би и баща му. Но невинни няма. Защото има огорчени. Трябваше де преподам първия урок по социализъм.
Вероятно барманът е решил да се натегне, намерил е отнякъде сигурно един буркан сладолед и го е скрил – само за Тошко
А дали принцът е забелязал, че другите деца са с празни ръце?
И да е забелязал, какво е могло да направи едно дете?
Децата около него и без сладолед са му засвидетелствали лоялност. С надеждата, че може да останат приятели и след края на смяната.
Доколкото съм се срещал и по-натътък с „принцове“ и „принцеси“ – макар и с по-нисък ранг, умните от тях страдаха истински от невъзможността да разберат кой им е истински приятел. Някои свикваха с фалша наоколо, други вероятно не…
Дали тук някъде не трябва да търсим истината?
Гледах снимки от погребението и търсех за пореден път отговор.
Случаят в Пампорово е може би частен. Но в него се оглежда онази система. В името на равенството и всеобщото благоденствие няколко фамилии създаваха система от привилегии и несправедливости.
Те при нужда даже ядяха специална проверена храна. А днес половин България квичи: „Ех, каква истиснска храна ядяхме тогава. При бай Тошо не беше толкова лошо..“.
Минахме без сладолед, но ето – вече почти половин век, не забравям този случай.
Повече никога не съм почивал на Пампорово, в моя бранш няма творчески домове…
От БНТ обаче са си надвили на масрафа- щом има свободни места.
Сигурно има и сладолед за всички…