Не знам защо, но имам усещането, че се върнахме 40 години назад – в 1984 година. Не онази на Оруел, а истинската.
Да припомним, че тогава светът беше разделен. Имше истинска Олимпиада – не в Париж, но пак в рамките на НАТО, имаше и игри „Дружба 1984“, в които участваха антиимпериалистическите сили – без Румъния, за съжаление. Предадоха ни мамалигарите.
Разделението дойде заради войната в Афганистан. То пак не беше война, даже не специална военна операция, а акт на „пролетарска солидарност“.
И сега светът е разделен – този път заради войната в Украйна, но Русия вече няма сили да организира алтернативни игри. Но нещо като война се води. Този път „хибридна“ – както се казва.
Припомняме, че модерната олимпийска идея се ражда в Париж, в Сорбоната. Тази идея има за цел да накара хората да воюват за медали, а не да се избиват.
И парижката олимпиада би трябвало да бъде един добър повод да се подсетим да доброто в олимпизма. А може би и за многото идеи, родени в Сорбоната. Случва се точно обратното, обаче.
Разгаря се нещо като олимпийска студена война – каквато наблюдавахме през 1984-а. Световната русофилия е на крак – търсейки всеки повод да удари загниващия либерален колективен Запад. И неговия символ в момента – Париж. За българската русофилия да не говорим. Политици, медии, активисти в социалните мрежи. Впрегнат беше даже Ботев, втълпил ни, че Париж е столицата на разврата. Говоря за тези, които четат само първото изречение.
Атаката срещу Париж започна още преди откриването. Вещаеха се безредици, атентати, войнствени емигранти, нашествие на дървеници, плъхове като котки, финансов колапс поради непродадени билети и кой каквото се сети.
През 1984-а атаките срещу империалистическата олимпиада се координираха у нас от работодателя на медиите – ЦК на БКП. И да има днес вдъхновители, хиляди са тези, които стават доброволци в хибридната война. Тяхното ЦК е в главите им.
Тома Жоли – казват един от световните творци в момента, направи нещо коренно различно от това, което сме виждали – колони знаменосци на фона на Ленин, примерно. И костюми, ушити от Жени Живкова – примерно.
Вероятно той не оцени реално търпимостта на различните общности към естетските провокации и скандали – с каквито историята на Париж е пълна. Оказа се, че светът не е Париж. Особено някои страни, участвали в игрите „Дружба 1984“. Тези дни нападнаха случващото с Париж Захарова, Песков, Орбан, Българската провославна църква, дежурните путинофили до един…Стигаме до лорд Евгени Минчев, който висш съдник на западните упадъчни нрави.
Добавяме Ердоган. Че и Тръмп реши за зарадва част от своя електорат.
В български медии се появиха заглавия, които ни връщат в годините на студената война. Почти като 1984-а. Само че този път врагът е либерализмът, а не империализмът.
Скандалът с откриването започна да отшумява, бойците на на хибридния фронт таман решиха да дремнат, когато се появи кадърът с разплаканата италианка. Ако алжирката, беше загубила – както й се е случвало в предишни състезания, никой нямаше да обърне внимание на случката.
Светът ревна гороломно – в Париж мъже бият жени. Ужас! Позор! Либералните маски паднаха!
В първия момент помислих – както и много други хора, че алжирката е мъж, опериран и превърнал се в жена. Оказа се обаче, че Имане Хелиф е родена като жена и по документи е жена. Имал нещо сбъркано в хромозомите, ама и тук следите водят към Москва.
Та ето какви спортисти ни предлага гнилият либерален Запад – докато руските отбори – най-добрите в света, стоят на трупчета.
Ситуацията е спорна и очевидно трябват някакви нови правила. Но в голямата шумотевица, се изпуснаха поне две важни неща.
Първо – злоупотребите с човешкото тяло не започват с тази олимпиада. Има десетки случаи на спортисти със спорен пол. Има стотици случаи на престъпни манипулации с хормони, довели да инвалидност и смърт. ГДР беше символ на тази престъпна политика, целяща да превърне спортистите в герой. И дипломати – според Валтер Улбрихт. Ние също се учихме от ГДР. Темата е дълга и да се превръща едно нещастно алжирско момиче, потърсило изход от бедността в бокса, в знаме на световен заговор, който ще завладее нашия християнски свят, е дълбоко неморално.
Скандалът стигна нивото на парижките обществени тоалетни до старите Хали – на светлинни години от аудиториите на Сорбоната.
И второ. Най-кресливите бойци в хибридната война сигурно милион пъти са повтаряли, че Господ е създал мъж и жена. И нищо друго. Сега обаче се оказва, че работа им върши точно някаква грешка на Господа. И май съществуват още не знам колко хромозомни варианти – според науката. Ама нали имаше само два пола? Какво ще го правим това – момче-момиче? Да вземем да то изгорим?
Какво следва? Дали някой от плувалите в Сена няма да го хване диария? А дано!
Ако Пиер дьо Кубертен можеше да види как се интерпретира идеята му за един мирен свят, какво ли би си казал?
А не е ли по-добре да изстреляме ракетите и да се разберем – най-напред да гръмнем Столицата на разврата, разбира се.
А не да се мъчим с разни олимпиади…