Ако едно време на снимките от въздуха панаирното градче е приличало на флотилия от различни кораби, Съветската палата беше флагманския кораб. Крайцерът на Панаира.
Целият план така е бил направен, че в средата да изпъква палатата на най-великата държава – СССР. На два етажа, че и с кула отгоре. Имаше ли петолъчка на върха – не помня.
Като влезеше човек през централния вход и веднага я виждаше как се извисява в далечината. Като Кремъл. Или като Университета „Ломоносов“.
Става дума за старата палата, която беше в стила на така наречената „сталинска архитектура“.
Нещо подобно като тази палата е имало план да се издигне в центъра на Пловдив, но сме се разминали по някакви причини.
В онези времена почти всички експозиции бяха национални – тоест, представяха се държавите, а не отделни фирми. Някои държави не реализираха никакви сделки, но участваха, за да покажат какво могат.
По време на панаира журналистите всеки ден огласяваха общия обем на сделките, той винаги трябваше да бъде по-висок от миналата година. Някой път нещата не вървяха, но в петък изведнъж „Българплодекспорт“ подисваше договор за износ в СССР за 1 милиард и преизпълнението идваше. Ура! Макар да знаехме, че всичко е едно театрално представление. Договорите със съветските другари се подготвяха и подписваха през цялата година в София – без много шум. А на панаира се правеше дубъл – за да се вдигне шум.
Едно врезме вдясно след входса бяха наредени палатите на братските социалистически страни – първо Полша, после Унгария, Чехословакия, ГДР… По едно време на същата редица бяха Китай и Югославия. И след тях – запушвайки основния път, пред нас се изправяше величествената сграда с четирите червени букви на фасадата и с кула най-отгоре.
Отстрани имаше две зали с отделни входове. Лявата се даваше дълги години на Албания – когато беше още братска държава. Албанците излагаха въглища, асфалт и някакви консерви. Това беше всичко.
Не помня кои се настаняваха в дясното помещение, но след панаира то ставаше спортна зала, там тренирах известно време фехтовка.
А палатата през свободните месеци също ставаше зала. Ходил съм на боксови мачове, също и на представлението на прочутия съветски състав за куклено изкуство „Образцов“. Не помня дали и „Северните тигри“ нямаха там концерт през 65-а.
Та съветската палата дълги години беше емблема на Пловдивския панаир. Мисля, че пластмасово малко копие се продаваше като сувенир.
По едно време от ГФР тръгнаха да си строят по-внушителна сграда, тя стои до днес. Уж модерна, но приличаше на обърнато корито или на турска керемида.
Не знам защо, но някъде през 60-те години някой реши Съветската палата да се разруши и на нейно място да се издигне друга постройка, която да не ни напомня за времето на Сталин.
Разрушаването се оказа не по-малко трудно от бутането на Мавзолея в София. Няколко дни гърмяха кулата, докато рухне.
Очевидно руснаците хвърляха много пари, за да превърнат палатата в доказателство за възхода на съветската икономика. Около палатата имаше огромни строителни машини, камиони, кранове, чието докарване сигурно е било трудно и скъпо. Но пък внушаваше икономическа мощ.
Една година разглеждах панаира с един мой гост – руснак от Москва, който ми направи анализ, кои експонати никога не е виждал в магазините – например някакви красиви оглеми бонбониери. Както че никога не е виждал камиони, боядисани оранжево, каквито имаше пред палатата. Единственият цвят бил сивозеленият.
Веднъж на 5-6 години пред палата се появяваше нов модел лек автомобил и веднага около него се скупчваха стотици посетители. Хиляди пъти питаха стоящия отстрани руснак кога ще дойде този нов модел в България, отговорът беше вдигане на рамене.
Новият Москвич, новата Волга, новият ЗАЗ, новата Жигула – това бяха събития, които се обсъждаха седмици след края на панаира.
Руският екип, дошъл в Пловдив, сигурно беше стотина души. Имаха голям пресцентър, една година даже беше дошъл танцов ансамбъл от някаква република. Веднъж видях девойките как се връщат от покупки с торби в ръка – уморени и щастливи.
Имаше поне няколко пресконференции, които събираха по стотина журналисти. Раздаваха готови материали, от които преписвахме. Водка имаше предостатъчно. Много луканка, рулца по чешки и фъстъци.
Една година се оказа, че нашата фирма за организиране на рекламни мероприятия „Булгарреклама“ сключила договор с руснаците за организация на тематични пресконференции всеки ден от 17 часа. По това време обаче не оставал кьорав журналист на панаира – едни отивали да си почиват, други да си пишат материалите.
Та един ден по това време се прибирахме с телевизионния екип, когато пред палатата ни спря с разперени ръце един от орнганизаторите и приплака: „Аман-заман, елате за малко – да видят руснаците, че има журналисти“
Влязохме и се оказа, че е наредена една много добра маса, така и не разбрахме каква е темата, но хапнахме, пийнахме, даже уж пуснахме камерата да снима. Цял ден не бяхме яли и пресконференцията дойде навреме.
Докрая на панаира така си правехме графика, че в 17 да сме в Съветската палата.
Руснаците си мислеха, че наистина отразяваме успехите им…
На една от големите пресконференции обаче стана малък скандал. По принцип се задаваха безсмислени въпроси – колкото да се отбие номера. Този път обаче един колега се осмели да попита търговския представител на СССР, който беше дошъл от София, защо някакъв договор за износ на наша продукция е по-малък от миналата година.
Търговският представител се ядоса и обясни неща, които запомних за цял живот. Че съветският пазар може да поеме десет пъти повече продукция от договорената. Но искали да бъде в тенекиени кутии, а не в буркани. Бурканите се чупели, докато стигнат до Владивосток, примерно.
По-късно разбрах, че България наистина има проблем с тенекията за кутии.
И още нещо запомних. В някакъв техен рекламен материал беше описана историята на производството на водка. И че в усъвършенстването на технологията са участвали най-големите руски учени начело с Димтрий Менделеев.
Та като видите някъде Менделевата таблица, да знаете, че нейният автор се е занимавал и някои по-полезни неща…
Да спрем засега тук. А до следващата седмица ще се сетя за още неща..

Евгений Тодоров.