Последният ни въпрос от рубриката „ТРИТЕ НАЙ“ беше кое е това заведение – става дума за снимка, публикувана от Роксан Роксанов в „Акция Фото Пловдив“. Снимката е на бистрото „Лотос“. Едни ни изпратиха само името, други споделиха и лични спомени.
Жребият определи за победител Ива Краева, която може да дойде и да получи книга по избор.
Ето запис на предаването, в което теглим жребия.
https://www.youtube.com/watch?v=aCvtkPTktvE

Следващата загадка също е свързана със снимка от популярно пловдивско заведение. Снимката отново е публикувана от Роксан Роксанов. Подготвяйки филм за най-добрите пловдивски гледки, споменахме за този ресторант, но нямахме тогава снимка.
Но да се върнем към „Лотос“. То наистина беше известно като „бистро“ – една нова за онова време дума. Нова за България и Пловдив, но не и за Париж. Повечето българи смятат, че думата е руска – идва от быстро – бързо, нещо като фаст фуд. Уж я били донесли в Париж руските войски по времето на Наполеон, но май не е истина. Етимологията е друга.Парижките бистра са точно заведения за бързо хранене, които се намират на сутеренните етажи. Постепенно се изнасят маси на тротоарите.
Пловдивските бистра, които се появиха през втората половина на 60-.те години, всъщност бяха кафенета с маси пред тях. Това беше истинска революция. До този момент ХЕИ-то – или както и да се е казвал тогава съответния контролен органи, не позволяваше поставянето на маси на тротоара – било опасно за здравето.
Хората можеха да сядат на открито само в ресторантите и сладкарниците, които имат специални дворове – като „Република“, „България“ и „Тримонциум“, примерно. Или по салашите. Става дума основно за ресторанти, където беше задължително да се поръчва обед или вечеря. Клиентите, които се опитваха да минат с по едно кафе или нещо газирано, направо се прогонваха.
В ресторантите имаха норма – едно место да донесе поне 7 лева оборот, което не можеше да стане с малка поръчка.
През втората половина на 60-те години стана нещо наистина като революция – разрешиха поставянето на маси на тротоарите пред кафенетата и сладкарниците.
На Главната масите ставаха все повече и повече – от „Лотос“ до „Монблан“. На първо място „Астория“. И на други места се появиха масички, но най-пълно беше в Центъра, където можеше да седиш на едно кафе с часове, да гледаш какво става наоколо и да коментираш. Пък и да се срещаш с приятели. Междувременно да изпушиш кутия цигари, които струваха стотинки.
„Астория“ и „Лотос“ станаха известни с първите принцеси. Имаше сладолед и нектари, пастички, а по едно време се появи и парфето.
Бистрата бяха извън категорията заведения, които се зареждаха приоритетно с дефицитната кока-кола, в един период основна напитка стана швепса.
Още по тази тема може да се гледа в специалното предаване от рубриката на ПОТВ „Запомнете Пловдив“ , което може да се намери на адрес
https://www.youtube.com/watch?v=Kw8J7Wuz3JI&t=28s

В него се опитваме да докажем, че пловдивските бистра бяха една от емблемите на града. София закъсня с години и софиянци ни завиждаха. Да не говорим за съветските другари, които възкликваха: „Ой, у вас как в Париже“.
Появи се и „италианска уличка“. Ориентирахме се твърдо на Запад.
В интерес на истината пълните бистра дразнеха властта. Оказа се, че хиляди пловдивчани по цял ден лентяйстваха – вместо да строят новото социалистическо общество.
По едно време – по съветски пример – тръгнаха проверки от специални патрули. Те почти арестуваха някой клиент и го разпитваха защо не работи.
Тодор Кръстев ни написа как е бил „репресиран“ в онези времена.
По едно време милицията пък обикаляше бистрата и търсеше клиенти, които пушат цигари ТУ 134. Те бяха само за износ, не се продаваха и тези, които ги пушеха, явно ги бяха изнесли тайно от Тютюневия комбинат.
Спомнихме си и за онези дребни търговци, които сновяха между масите – основно в ресторантите. Основно това бяха продавачи на фъстъци, имаше и продавач на книги. Дядо Владо се сети името му – Асен. Известен бил като интелигентен и работлив човек. С парите от книгите успял да изучи децата си.
В началото на 80-те се появиха първите пластмасови столове и маси – леки, евтини, шарени.
Инвестицията да направиш нещо като бистро стана съвсем поносима.
Демокрацията роди обаче една спирачка пред предприемчивите частници – тротоарното право.
Въпреки това бистрата заемаха нови и нови площи. И няма как човек да не си зададе милиционерския въпрос – а как тези хиляди айлякчии си вадят хляба?