Все по-често в казаните за боклук виждаме изхвърлени книги. Заглавия, които са част от историята и културата ни. И част от нечий живот.
Онзи ден пък млада жена потърси помощ във Фейсбук – наследила от дядо си две стаи с книги и не знае какво да ги прави.
Ако изгледате предаването на Пловдивската телевизия, което е повод за тези редове, ще чуете гласа на човек, който има три хиляди тома библиотека и няма кой да я наследи. Питал къде ли не – библиотеки, читалища – никой не иска книги.
Така че в нашата държава книги – бол. Няма читатели.
Хората със сигурност четат днес повече отвсякога – като брой знаци, но не от хартиен носител. И обичат по-кратички текстове – 20-30 реда. Ако може с повече картинки.
Та си спомнихме в петък добрите времена на домашните библиотеки.Някъде през 50-те години хората повярваха, че едно добро семейство трябва да има добра библиотека. В нея на първо място трябва да присъстват българските класици.
Майките вече не приготвяха чеиз за дъщерите си – подготвяха им библиотека.Появиха се 20-те тома на Иван Вазов, 10 тома на Йордан Йовков, събрано или избрано от Пенчо Славейков, от Йордан Йовков, Захари Стоянов…
Безценни книги можеха да се купят на безценица от Руската книжарница. Някои от тези книги не можеха да се намерят в Москва, но ги имаше в Пловдив.
60-те години започна строителството на жилищните комплекси- Хиляди нови граждани получаваха апартаменти, за хола купуваха гарнитура и секции. Секциите трябваше да се напълнят с нещо Много хора пълнеха рафтовете с книги. Не че в книжарниците имаше кой знае какъв избор, но с малко връзки или чакане на опашка можеше да се наредят заглавия, които да предизвикат завист у гостите.
Появиха се сериозни библиофили, които посвещаваха десетилетия от живота си на библиотеката си
В някои антикварни книжарници можеха да се намерят и ценни стари издания на добра цена.
Е, имаше и такива, които се гордееха най-вече с многотомниците на др.Тодор Живков. За тях опашка нямаше.Имаше и такива, в чиито библиотеки имах тайници, където държаха „Фашизмът“, „Люти чушки“ или нещо „фашистко“ отпреди Девети…
Всяка библиотека беше портрет и на нейния собственик.
Един пловдивчанин – от блоковете срещу Адата, беше събрал толкова книги, че беше напълнил и ваната. Жена му, доколкото си спомням, го беше напуснала…
Демокрацията напълни книжарниците, но сега пък стана много лесно да имаш книга, за която само си мечтал преди това. Пък и стана скъпо. Руската книжарница затвори.
Дойдоха компютрите и много хора забравиха за книгите. Уж виновно беше ДДС-то, занулиха го, но нищо не се промени.
Хиляди ценни книги доизживяват живота си – заедно с живота на последните си стопани.
И все пак не може ли да се направи нещо?
Не може ли общината да отдели един склад – и там да складират книгите, които иначе ще отидат на боклука. И в този склад срещу едно левче за вход да влизат тези, които още имат интерес към книгата. Примерно.
Предаването на ПОТВ за домашните библиотеки може да гледате на адрес
https://www.youtube.com/watch?v=ZloNZQNcZsE
Евгений Тодоров