Един обикновен ден в края на лятото и началото на есента. Денят е понеделник. Още по тъмно селяните търговци започват да идват за да предложат стоката си за продан. Идват рано, по тъмно за да хванат по хубаво място, където минават най-много хора и търговията ще върви добре. Чува се тропот от колелета на каруците, движещи се по паважа, чаткането на подковите на коне и магарета.
Прииждат и купувачи, все повече и повече за да могат да изберат най- хубавата стока. Стоката е в изобилие, всичко има. Прясна току що набрана от градините. Евтина и качествена.
Постепенно улиците се запълват от хора. Идват и още и още, въздухът се изпълва с цяла симфония от звуци – човешка глъч, кудкудякане на кокошки, свирня на гъдулка и някой пее, цвилене на кон или магаре. Циганки предлагат синджири, викайки „на синджири теееее“, други циганки копанарки предлагат дървени копанки и лъжици. Минава човекът с глиненото гърне на гърба, който продава топли изпечени яйца. Той е безмълвен.
Усеща се мирис на дим, а малко по- късно и ароматът на изпечени кебапчета. Всичко е невероятно цветно, шарено и звучно. Някаква симфония от звуци, аромати и цветове,които те замайват, опияняват.
След обед пазарът постепенно оредява. Купувачите се разотиват, а също и търговците.Малко преди здрач работниците започват да прибират сивите сгъваеми маси-сергии. След тях вече по тъмно идват чистачите с макарите, на които са навите маркучите.
Макарите с маркучите се предвижват по улицата с две големите колелета отстрани. Започва се измиването улиците. От пазара няма и следа. Става пусто, тихо и малко тъжно.
На следващия ден все едно, че никога не е имало пазар, нищо не напомня за него.
За пазара напомняше една единствена сергия, която дълги години стоя близо до входа на градинката в подножието на храма Св.Петка.
На следващия ден, вторник, единствено самотната сергия напомняше за пазара. Отваряше рано сутрин и затваряше късно вечер по тъмно. Когато мръкнеше продавачът запалваше една газена лампа-панцер. Дори и при най мразовитите зимни дни сергията работеше. Работеше след като близката будка беше вече затворила. Каквото имаше в будката това го имаше и на тази сергия. Имаше и много други неща, каквито в в будката нямаше.
Имаше привлекателни стоки за момчета и момичета.За момичетата имаше едни черешки за коса. В най различни цветове. Имаше и едни топки на ластик.Топки направени отвън от парцал а вътре пълни с дреп. Закачаш ластика на пръста си и топкаш.Имаше едни кръгли кутийки с едно оловено топче което трябваше да попадне в една от вдлъбнатините
.Забавни бяха и калейдоскопите, едни цилиндрични кутийки, които ги слагаш на окото и ги завърташ. Появяваха се най различни цветни фигури. Беше забавно да гледаш през дупката появата на тези цветни фигурки. Бях заинтригуван как става това. Един ден разглобих една такава играчка да видя какво има вътре. Нямаше нищо особено освен шест продълговати огледалца закрепени по стените на цилиндърчето и някакви цветни стъкълца. Мислих,че ще има нещо много по интересно. Тази играчка не беше евтина за едно дете.
Много ме привличаха верижките за ръчен часовник. Нямах часовнику но ми се искаше да имам такава верижка. Те бяха два вида. Едните бяха от нещо като навита тел и се разтягаха за да станат на различните по размер китки. Струваха два лева. Другия вид верижки бяха от оделни плочки закачени една за друга. Разтягаха сеу за да може да я пъхнеш на китката. Бяха лъскави никелирани с цвят на сребро или злато. А можеше да извадиш една или две плочки ако китката е по тънка. Тези бяха още по- скъпи.
За мен най голям интерес бяха пистолетите тапишници, както за всяко момче на тази възраст.Тези пистолети не стреляха, а само гърмяха, пукаха както тогава казвахме момчетата. Да имаш пистолет, който пука, беше гордост за всяко момче. Пистолетът представляваше една желязна тръбичка закрепена към дървена дръжка. Пистолетът се зареждаше с тапи, на които имаше нещо като барут. В желязната тръбичка имаше пружина с ударник, който удряше барута в тапата и така се получаваше гръм. Тапите се продаваха отделно на бройка. И те не бяха евтини. Тапите бяха залепени на едно картонче, на което имаше 6 тапи.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
26.11.2024г.
