По ПОТВ се заговори на тема „Как едно време пътувахме в чужбина“

Ето някои мои спомени

Една картина,която не мога да забравя:

Беше в Берлин,до един граничен пунк недалеч от Бранденбургската врата. Бях паркирал на един паркинг за кратка почивка.

След малко съвсем близо до мен спря едно трабантче с мъж и жена, двама възрастни германци. Погледът ми се спря на едно лъскаво Порше – кабриолет, което спря точно до трабантчето. В Поршето също имаше мъж и жена, възрастни.Поршето беше от Западен Берлин, защото на регистрационния му номер първата буква беше „I“. Пътниците и от двете коли слязоха и започнаха нещо да си говорят. Доста дълго си говореха. След известно време започнаха да се прегръщат и целуват, явно се разделяха. Тръгнаха към колите си и след малко пак се върнаха и запрегръщаха. Дори и от далече видях сълзи в очите им. Какво ли им беше в душите на тези хора, които така драматично се разделяха?Германци, една нация, един народ, но насилствено разделени на две. Едната част проспирираща, а другата социалистическа.

Стана ми много тъжно.

Една истинска случка от град Карлмарксщат,сега Кемниц

В тогавашния град Карлмарксщат на прощада имаше огромен паметник на Маркс На площада имаше магазин за автомобилни гуми. Нареждам се и аз на дългата опашка да си купя автомобилни гуми, които бяха много дефицитни в България. Гумите от ГДР бяха Пнеумат доста добри. По едно време излиза продавачът и казва:

Гумите не пристигнаха. Тези които имат западни марки да си купят от интершопа. Които имат роднини в Западна Германия да пишат да им изпратят гуми.

А тези, които нямат роднини и марки, да попитат онзи от паметника защо няма гуми.

Хората мълчаливо си тръгнаха.

От Чехословакия влязох в ГДР през един граничен пункт край Усти над Лабе. Спрях в първото село да си купя нещо за хапване от един хранителен магазин.

До мен в магазина чух руска реч и видях двама млади мъже руснаци. Много рядко можеше да се видят руснаци в ГДР. Наблюдавах ги. Стояха до щанда с алкохол,който беше отрупан с най-различни видове алкохол. Видях ги как взеха по една бутилка немска водка Goldene .Tropfen и се отправиха към касата. След като платиха водката попитаха касиерката дали може да вземат по още една бутилка. Бяха много плахи, все едно, че правеха нещо нередно. Взеха по още една бутилка и си отидоха щастливи.

Колко малко му трябва на човек да бъде щастлив!

Сещам се за един случай в Киев. Случката е истинска!

Към някои от магазините за хранителни стоки имаше едно малко щандче около метър на метър, в което стоеше продавачката на водка. Обикновено една доста дебела рускиня. Отворът на щанда беше към улицата. Пред щанда имаше опашка от десетина мъже на различна възраст. Гледах как продавачката им подаваше водните чаши пълни с водка, около 200гр. Почти всички изпиваха по три чаши, и си тръгваха. Олюляваха се едва държейки се на краката.

Реших да опитам от тази водка.Само я близнах и усетих,че по отвратително нещо през живота си не съм вкусвал. Ако бях изпил глътка сигурно щах да стана пълен трезвеник.

За да си купиш бензин в ГДР, трябваше да имаш талони, които ги даваха от турингклуба. Даваха талони за 40 литра, което беше твърде малко. Веднъж минавайки през едно малко селце, спрях да зареждам на селската бензиностанция. Подавам талоните, а продавачът каза,че не му трябват. И така реших въпроса с бензина, отивах на някоя селска бензиностанция и зареждах без талони – без проблеми много години.

арх.Олег Каразапрянов

[email protected]

13.06.2024г.