За пловдивските храмове – православни, католически, мюсюлмански и т.н. може да се намери достатъчно информация. Има книги, има сайтове, направени са и немалко филми.
Филмите обикновено показват най-ценните икони, информират за историята на храма с кахърен глас, зад кадър звучи подходяща музика.
В рамките на ТВ ФЕСТИВАЛА „НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ -8“ ни хрумна да съберем лични спомени за един или друг храм. Да попитаме зрителите на Пловдивската телевиия кой е „техният храм“? Помнят ли първото си посещение там, първия свещеник, който са видели, имат ли някаква история, която си заслужава да бъде документирана. Не след дълго няма да има живи хора, които да си спомнят за годините, когато да се ходи на църква беше опасно.
Първите спомени, които чухме, бяха наистина за онези времена. Организират се дороволни отряди, които да преследват богомолците. В тези отряди влиза „кварталната измет“.
Припомнена бе една позабравена история как комсомолски активисти причакват богомолците на вратата на църквата, за да ги снимат и изобличат. Времето обаче е било дъждовно, излзащите отворили чадърите и се скрили зад тях.
Инж.Григоров напомни за годините, когато свещениците са в немилост, някои са изселвани, църкви са изоставяни. Така нпример „Света Петка“ – стара, е била заключена, но вратата е била разбита и вътре са се настанили бездомници.
Друг зрител разказа как при строежа на Димитровград канализацията се копае и полага от отряд свещеници – скрили се в „града на младостта“ от преследвания.
Припомнен бе и процесът срещу католическите свещеници, бащата на наша зрителка се е решил да ги защитава – колкото и да е било опасно. И показал на съда „веществените доказатества“ за организацията на заговор – револвери, на които висели инвентарните номера. Били взети от някакъв музей и използвани за лъжествиделстване.
Много свещеници и почти всички от висшия клир за бели вербувани. Държавна сигурност наблюдава бъдещите свещеници още в Семинарията и си избира „свои хора“. След това им помага в кариерата.
Дядо Владо си спомни за първите свещеници, с които се е срещал като дете – отец Ангел и отец Нестор Попмандулов. В сградата зад църквата „Света Петка“е имало пристройка, в която са се уреждали ученически тържества. Свещеници са идвали и в училищата, имало е обща молитва, всички деца са се кръстили.
А в източната част на двора на „Св.Петка“ е бил центърът на Великденската церемония.
Инж. Григоров разказа как е ходил в „Света Неделя“ да си търси кръщелното и как се е учудил каква богата архива има запазена в тази стара църква.
Дали да не се направи филм точно за „Света Неделя“
Инж.Григоров още си пази снимка на кутела, в който е бил кръстен.
От събитията от по-ново време много зрители се сетиха за пожара на купола на „Св.Петка“
чухме спомени за организирания от църквите живот – екскурзии, тържества, детски рецитали…
На сватбите се хвърлят бонбони и стотинки…
Чеха се спомени и за старирте джамии, които днес ги няма, за Католическото училище, което днес е банка…
След предаването бяха излъчени филми за църквата Св.Димитър и за Имарет джамия, които моат да се намерят в ютуб канала на ПОТВ.
Цялото предаване може да гледате на адрес
https://www.youtube.com/watch?v=IZcOyLO5zHw
Този материал е част от проекта „НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – ОСМИ СЕЗОН“, който се реализира от Сдружение „МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ“ с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2026 Г.