В поредния брой на ТВ игра „ТРИТЕ НАЙ“, която се излъчва по Пловдивската телевизия, уточнихме откъде е една рядка снимка.
Неотдавна в ТВ фестивал „НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ“ ви показахме филм за най-популярните гледни точки при снимането на Пловдив. Показахме и няколко несъществуващи днес заведения, от чиито маси се откриваше неповторим изглед към града. Едно от тях беше т.н „Младежка среща“ на Сахат тепе. Намерихме много снимки на извънредно популярното навремето заведение откъм входа, но нито една от терасата, където бяха масите. И откъдето се откриваше гледката към града.
Наскоро обаче Роксан Роксанов публикува точно такава снимка. Решихме да проверим дали някой се сеща кое заведение е снимано.
Имаше отговорили, жребият определи за победител Димитър Мутафчиев.
Открихме в нашия архив спомени за онова време. Ето какво ни разказаха преди повече от 20 години музикантът Стефан Григоров и други посетители за ресторанта:
“Една почерка излизаше към пет лева. Пет лева в онези години бяха много пари- 3 лева струваше килограм луканка, кебапчето беше по 22 до 28 стотинки. В ресторанта се пиеше много вино- “Гъмза“. Баща ми имаше приятел Ангел Караачлията- той имаше ресторант на Житния пазар, но по-късно стана библиотека. Двете семейства редовно идвахме в ресторанта в събота или неделя. Това беше най-проветривият ресторант, т.е. най-екологичният в града. Като станах музиикант, ходех там да свиря. Често пияни се биеха около шадравана и даже скачаха в него – за изтрезняване. Най-напред свиреше Иванчо Шекера, после-Гешето, Тошо Джефира, Троца, Наско Гепчика, Стефан Данчев. В първата част се свиреха оперети, във втората-валсове, а третата – евъргрийн… Кольо Топалов играеше степ. Уредбите бяха по 25 вата, използувахме говорител за микрофон.
Най-много в ресторанта са свирили Таратайчо- китара, Живко Черния, Малкия Бонбон, и Шончето.
Нешо Байрактаров: Един ден управителят ни каза да отидем по-рано на работа, заради банкет вечерта, на шивашката кооперация. Всичко на масите беше наредено. Отсреща имаше скара за кебапчета. Управителят се хвана на бас с кебапчията, че може да изяде пълната скара с кебапчета за половин час. Той изяде първата скара, поиска втора и хляб, за да си топне в мазнинката. Кебапчията се уплаши от апетита му и каза- стига толкова, плащам, според баса, изядените 20 кебапчета.
Стефан Григоров : Имаше дни, в които не можеше място да се
image image ©намери в ресторанта. Имаше един бай Йоско – отдолу в чинията нареждаше кюфтета, а отгоре-салата, за да не го види управителя, че са приготвени за нас музикантите. Управители бяха бай Кольо Дебелия, а после Васко Помака. Персоналът им имаше страха и уважението .
Йордан Терзийски: Сахата беше нищо без Павката Канара и неговата песен Блю канари…
Припомняме, че ресторантът беше ликвидиран в началото на 70-те години. Идеята беше на негово място да се издигне по-представителна сграда. С взривове започна да се руши тепето и да се подготвя площадката за новия ресторант „Хебър“. Не след дълго настъпи тишина. Та до днес – 50 години.
Носеха се слухове, че скалите се пропукали и нямало да могат да издържат тежестта на новата постройка.
След като изчезна ресторанта, намаляха и хората, които се изкачваха нагоре. Тепето опустя.
Сега уж има идея за възстановяването на ресторанта, ама кой знае.
Новата загадка е свързана с темата за морските ни преживявания едно време, която е основна през седмицата.
Показваме един емблематичен за времето хотел. Как се казва и къде се намираше?
Пишете, предлагайте теми…
Гледайте записа на
https://www.youtube.com/watch?v=lDqFTj9qfHc
