1-ви май 1986 г. Манифестациите не бяха задължителни, но беше почивен ден. Инж.Драгия Алексиев, приятел и водещ проектант в колектива за Гребния канал и стадион „Пловдив“, строеше къща във Войводиново. По стар народен обичай покани приятели за наливане на плоча. Освен него – още двама конструктори и двама архитекти. Отидох с велосипед.
Наляхме плочата и заръмя. Казахме си: няма нужда да поливаме плочата-супер. Минахме към поливане на мероприятието. Драго отиде при комшийката и се върна с няколко марули от нейната градина. Предложи да ги измием и аз казах: „Те са измити от дъждовната вода.Баба ми събираше дъждовна вода в съдове за миене и пране,защото била най-чиста“.
Така и направихме и ги поляхме с ракия. Приятели!!! Трудно се прибрах с велосипеда.
След известно време двама от петимата: домакинът и колегата арх.Камен Петков починаха без време от рак на стомаха. Царство им небесно!
Още се събуждам нощем с чувство за вина…